Публикации

Favourite

Последен петък

Петък е. Минава 21ч. Влизам в тоалетната на заведението. Вдигам роклята. Свалям бикините. Навеждам се. Не усещам нищо. Всичко е машинално. Гледам в земята. Виждам малка черна бубулечка да върви срещу мен. Колко е близо и колко е далеч. Дали знае къде е и какво се счучва. Ах как й завиждам точно в този прекрасен момент. През главата ми минават две креативни изречения. Идеални за старт на следващата ми кратка история. Поглеждам в страни и виждам бегло и размазно отражение. Това съм аз и не съм аз.. едноременно. Вдигам си бикините. Пускам си роклята. Излизам от тоалетната и се озовавам пред ново огледало. Кому е нужно толкова огледала се запитах. Отново се погледнах. Образът, който виждах ми харесваше. Най-сетне нещо различно от “силната жена”. Очите ми бяха червени, леко подпухнали и с широки зеници. Даааа, виното! А и с виното - той....
Всичко в мен се сви и сълзите ми текнаха отново... Ридаех като малко дете и не можех да се спра. По-важното - не исках да се спра. ТЯ ме поглежда и ре…

Всъщност

Всъщност да ви кажа:

обичам си настроенията и не ми трябва някой, който не ги разбира и по-малко уважава
няма да се изивинявам за тях и не искам "прошка" за направените от мен избори. Робувам само на себе си - ако щете приемете го за моя син.

Всъщност аз си нося последствията от действията и взетите решения, не разбирам какво ми го напомняте.

Всъщност ако искам само да ви ч*кам, ще го правя. И не се преструвам да ме интересувате. А онези, които ме интересувате, а търсите само да ме изч*кате - моля продължете нататък. Знам, че не ви касае моето духновно и емоционално състояние.

Всъщност свикнах, че онези мъже, които си заслужават са вече заети. И с право.

Всъщност свикнах, че онези, които са свободни така са избрали да бъдат.

И всъщност има с кого да съм, но не искам да съм с тях. Онези, с които искам да бъда - са вече заети...

И така... всъщност кой и за какво го касае?

Арт тръпка

Не съм те виждала цяла вечност.
За първи път се срещаме през лятото.
Почернял си, явно Варна ти се отразява добре.
Искаш да знаеш за мен и моите подвизи.
Заякнал си.
Харесваш ми.
Виждам как мускулите на ръцете ти се очертават. Онази бенка там е сякаш нарисувана с молив за очи.
Бях забравила как избягваш погледа ми.
Обичам да се обръщам към теб по фамилия.
Ти си моята арт тръпка. Онази, която никога не съм имала.
Сега се сещам - винаги, когато съм опитвала да флиртувам с теб ти се дърпаше.Отвратително дразнещо е - парфюмът ти е по мен. Това не ми помага в топлите летни дни, в който само си мечтая... За приключение.Заякнал си.
Харесваш ми.
Парфюмът ти ме преследва.
Искам те.Mr.Art

Weird

Два пъти за една седмица се чувствам сякаш флиртувам с жени...и чувството е едно такова гъделичкащо и ново... Сякаш е една ефирна игра, която печеля или губя, но определено не ми се губи. За момент стана сюреалистично и си помислих, че знам как се чувстват мъжете... Но беше части от секундата..

Ние с теб

Ние с теб гледаме различни филми.
Правилото е "каквото съм гледала аз ти не си и обратното".
Слушаме различна музика - някои музиканти са от моето детство и дори и да ги знам не мога да назова 1 тяхна песен.
Ние с теб се храним и по различен начин, но винаги сме любопитни какво има в чинията на другия.
Ние с теб четем различна литература - в повечето случаи ти четеш и за двама ни.
Ти новини не гледаш, но често си наясно с тях.
Ти използваш термини, които аз не знам, а аз често влагам мое си значение в тези, които вече знам.
Ти никога нямаш нужда да се обясняваш, а аз винаги имам нужда да поясня.
Когато си чатим ти пишеш с кратки фрази, а аз ти пиша дълги фермани.
Ние с теб обаче се палим от малките неща, вникваме в детайлите и въпреки това сме царе на голямата картина.
Ние с теб можем да обсъждаме една тема с часове макар и накрая да сме като свекървите и да повторим едно и също нещо 100 пъти само, защото ни е интересно и приятно.
Ние с теб можем да седим един до друг и да …