В душата на една фея

Мислех си, след като чух и прочетох за толкова наши сънародници забъркани в големи успехи, компании, проучвания, абе с една дума яки неща, но уточнявам на запад... та мислех си, че всичко това, целият този техен успех се дължи на факта, че хората са положили много усилия, че са имали подкрепата, и морална и финансова, на семейството и обкръжението си, че са били възпитавани да се борят, да не се отказват, да мечтаят, да рискуват, да вярват в инстинкта си.... и тези хора, не е 1 на брой, също така са се счупили от работа, от робуване на нечии други идеали, мечти и желания, не са спали много, не са имали личен или социален живот, но са били оценени, били са забелязани. Защото мили хора, там те оценяват и те забелязват стига да го направиш така, че да бъдеш забелязан. Не с интриги, манипулации, познати на познати или подкупи, а с усилия, сърдечност, желание, труд - с доказателства, за това, че се бориш, че искаш и че живееш! Та тези хора, които са в куп start-ups, които са предприемачи, и...

В един момент от живота ти, ако си достатъчно ангажиран и заинтересован от това какво правиш в професионален план и се стремиш да се развиваш и да създаваш контакти не само на местно и национално ниво, но да излезеш стремглаво от границите и да прескочиш дори континента, попадаш в ситуация, когато много силни професионалисти се изправят пред други, борейки се за едно и също нещо. Тогава се питаш според теб кой е по-добър, защото познаваш и двата отбора от нахъсани борци. След което осъзнаваш, че винаги ти се иска твоите хора да спечелят, само защото са твоите хора, само защото работиш повече с тях и само защото с тяхната победа, побеждава цял народ, общност и държава.... повод за гордост е, няма какво да се лъжем. Но ако трябва да погледнем обективно, без пристрастия преценяваш, че понякога "твоят" отбор не винаги е в позицията на печелившия, че има хляб да яде, докато стигне там, където иска да бъде. И в случая за да не бъда толкова абстрактна ще кажа за какво говоря - Ев...

Yo, whats up? Да чести 8 декември, 8 март все е тая .... нали е някакъв пранзик и можем да отидем да покупонясваме и да имаме оправдание за постъпките си. Дали така го виждам аз - не, но така го виждат всички "студенти". Защо "студенти", защото ми е интересно какъв процент от снощните купонджии са actually registered students in university и колко от тези registered students всъщност ходят на лекции ( препоръчително с желание) и учат това, което всъщност искат и са добри в него ?!!! Сложен въпрос нали? Ами нека се обзаложим, че не са повече от 2 % (говоря на мястото, на което бях, а то побира едно 1000 човека (може и да преувеличих трудно ми е да кажа с точност) ) ... Друго, което ми направи впечатление поръчвам си аз такси, идва то да ме вземе от нас, казчвам се, поздравявам и след около 2 минути осъзнавам, че в колата звучи чалга .. мхм чалга... ОК нищо против това в колите си да слушате каквото искате, но това е първият случай, в който се качвам в такси и шоф...

Джон: “Добре де, кажете ми 3 хубави неща за България?”