В душата на една фея

Seeing a photo of the sign  i am thinking how young people of Western European countries love this place, they just adore it and people there can't see what we foreigners see of their home place, they can't feel how we feel there when we go ... Cape Cod for those young people is like a salvation, like a dream come true, it is their new chapter... it changes their lives for good... they enter a new themselves, they change and then they go back and they turn their heads and they see only smiles, and they are nostalgic and years pass they still can't stop talking about it, they start dreaming of going back and experiencing what they had that amazing summer they were there.... and they look over photos, they tell stories, they laugh and they cry over what happened to them, over that chapter... they can never be the people they used to be after they entered the Land of the possibilities and they experienced the adventure called Cape Cod.... I envy everyone that is going there no...

"... за миг днес зърнах през тълпата и видях те, примигнах и загубих те отново, сякаш прах сме..."

You do have a story inside you; it lies articulate and waiting to be written — behind your silence and your suffering.  Anne Rice

Don't Date a Girl Who Travels: http://youtu.be/ueoE1Mau9uU

Sometimes you wish somebody misses you and they actually screem it to the world.

ПРОКЛЯТИЕ Душата ми, жена, душата ми бе храм на смелите мечти и светли вдъхновения. Проклет часа, когато те въведох там! - Когато сред безименните въжделения посегнах и извиках: името и знам. Въведох те светица върху царствен трон, на моя девствен блян облечена в порфирата. И волята ти, думах, нека е закон: доспехите на воин, на поета лирата, благослови ги! - шепнех, в тих молитвен стон. Но стана ти и с яд, разметнала коси, одеждите разкъса, - своето нещастие! - Кикотене безумно храма огласи... Ти в блудна голота вертеп на сладострастие душата ми направи: че бе - което си! Проклет, жена, часа, когато жадна плът внезапно те съзрях в мъглата на молитвите. Посърнали, сънливи дните се влекът... Угасна жива мощ, калена среди битвите! И плач е песента ми, плач в изгубен пьт.

I have a big heart, i am not a girl for one man....

I wanna call him "My boy" ...

Странно е.. всичко което ми се случва е всякаш на някое друго мен... или може би наистина съм шизофреничка или страдам от биполярно разстройство или и аз там не знам от каква друга болест, която се характеризира с раздвоение на личността... или да не би пък да съм в паралелен свят - 22години на едно място после 22 години на друго.... бих приела предизвикателството .... Всичко тук се случва бързо, за секунди, за 24 часа ми се случват повече неща от колкто в София за 24 дена... не знам дали се опитавм да живея повече от колкото мога или в България просто спирам да живея... тук съм аз - аз съм си аз.... аз се чувствам добре... аз правя това което искам когато го поискам, където го поискам, с когото го поискам... и не ме разбирайте погрешно - не само в онзи смисъл на думата.... Тук просто човек може да усети себе си. Чудех се преди дали ще се променя и ако да в каква посока. Не знам дали съм се променила или просто тук имаш шанс да се отприщи всичко онова, което back home - there was no c...

..червения конец, който мама ми върза ноември-декември се скъса на две части - едната в юни другата на 08/16 ... и сега какво?

Started drinking wine on an empty stomach at 12:00 and got drunk by 15:00 .... :D

тъжно ми е... наистина... тук като дойдеш осъзнаваш всъщност много неща и аз откривам истини които не ги исках дори днес си мислех, че когато един човек говори истината, то тя обикновенно се струва грозна и груба на хората съответно този човек бива олицетворяван именно с тези епитети и бива неглижиран става без интересен защото магията на мистерията се изгубва ... хората предпочитата да assume-ват да измислят свои собствени приказки, истории, филми и да вкарват думи и мисли на хората вместо да се поинтересуват от реалността каквато и да е тя

Имам най-неебателното семейство в света сигурно.....

Мозъка ми е изтощен, изхабен, отпаднал, западнал душата ми два пъти повече, най-вече изхабена.... Знам  защо и това още повече ме вбесява.... омръзнаха ми настроенията, които ме скапват по-бързо от всякога сега искам това, после друго днес ми казваш това, утре друго и пак не е само това.... има и още .... Има и още, защото отново се хвърлих в дълбокото без спасителна жилетка с опит да се науча да плувам и в момента съм на предла на силите си.... скоро и ще се предам, ще се удавя, ако някои не ме измъкне от там, ако не ми подаде пръчката, пояса или просто сламка да се хвана... пласебо ефект, ако щеш..... И не е като да има кой да виня... виня себе си за това, че ми хареса мястото, гледката, водата и фактът, че този път ти си в нея..... Аз се давя, а ти вместо да ми помогнеш да се науча да плувам, да ме извадиш, ме потапяш повече и повече... казваш ми врели- некипели с огромно спокойствие, защото така ти си се научил да плуваш ..... Омръзна ми от самата мен!