В душата на една фея

Let’s run away. From each other… My roommate woke up in the morning washing away his tears. Not because he was missing anything. Just because his tears decided to leave him. It’s like heaven and hell deciding they had enough. And let us get lost in the darkness of our own minds. Hate. Love. Forgiveness. Hope. Fear. And when you think about the fact that all we want at the end of the day is to have someone to wish us “good night”…

Понякога колкото повече мислиш, толкова повече се объркваш. Ето защо, не бива да си блъскаш излишно главата. Това само разваля и усложнява живота. Важните решения се вземат отведнъж. Ерих Мария Ремарк - "Сенки в рая"

Имало едно време земя не много далеч оттук, когато ситото било в сламата, магарето било градският глашатай, камилата- бръснарят... когато бях по-стар от баща си, та трябваше да го люлея в люлката, щом го чуех да плаче... когато светът бе преобърнат с главата надолу и времето бе кръговрат, който се въртеше и въртеше, така че бъдещето бе по-старо от миналото, а миналото бе непорочно като току що засята нива... Имало едно време... когато Божиийте твари нямали чет точно като зрънцата пшеница и било грях да говориш много, защото можело да кажеш каквото не трябва да помниш и да запомниш каквото не трябва да казваш.

Каква е вероятността да откриеш любовта на живота си сред толкова много хора. Сред толкова много любов. Дали всички хора, които срещаме и които обичаме не са разпиляното ни сърце. Дали това не е смисълът - да съберем разпиляното си сърце... И да си го припомним. Но каква е тази сила, която би ги събрала? Сред толкова много хора... Дали това не е същата сила, която после ни ги отнема? ~ Радослав Гизгинджиев  "Рай"

Хората мислят, че сродна душа е онзи, който  идеално ти пасва, и всички искат това. Но истинската сродна душа е огледало — такъв  човек ти показва всичко, което те задържа,  насочва към теб собственото ти внимание, за  да можеш да промениш живота си. Истински  сродната душа е може би най-важният  човек, който някога ще срещнеш, защото събаря  стените ти и те шамаросва, за да се събудиш. Но да живееш със сродна душа завинаги?  Нее. Твърде болезнено е. Сродните души идват в живота само за да ти разкрият нов пласт  от теб самата, а после си тръгват... ~ "Яж,моли се и обичай", Елизабет Гилбърт

Елиф Шафак казва, че четенето е самотно занимание – писателят е сам докато пише, а читателят е сам докато чете. И както въображението й е било единственият багаж по време на многобройните й странствания по света, така с въображението и книгата читателите прекосяват континенти вътре в себе си, докато стоят на едно място и четат.

Понеже следя един блог от около година насам днес попаднах на един пост,в който пост се говореше за книги,и имаше линк водещ до класация на книгите в 21 век  http://www.goodreads.com/list/show/7.Best_Books_of_the_21st_Century  ....и какво ми направи впечатление само след като минах 10тата,а после и 20тата....стигнах до 40тата...та от 40 книги около 85-90% имат вече направен филм :Х толкова ли се изчерпа въображението на сценаристите,та решиха да екранизират толкова голям % от написаните книги? Но от тук идва и проблемът на младото поколение,родено в 21 век.Те са свикнали,че филм по книгата има..... филмът е по-кратък,не с толкова подробности и може да се сподели с приятели на фона на пуканки и гушкане.... докато книгата е нещо лично,свързано със самото преживяване (освен ако не си мнооооого в книгата) и трябва сам да си представиш всеки един герой,място и случки.Филмът е едно улеснение и пестене на време,с което аз съм много против.Така успяваме да затъпим много от вътрешнит...

http://gilbertsbecky.wordpress.com/2011/05/17/iskam/

- Кой е този човек, дето все маха с шапка там от канарата? Някой луд? И селяните отговаряха обикновено: - Не бе, дядо Йоцо гледа... * Една вечер Йоцо се не върна вкъщи. Заранта син му отиде да го дири право при скалата, мислейки, че може да е паднал в пропастта. Но той го завари умрял там с шапка в ръка. Йоцо беше ненадейно издъхнал, поздравлявайки нова България...

На стр. 108 от "Аз бЛогинята" съм и вече знам как ще продължи и то за съжаление.Не съжалявам,че я имам даже напротив харесва ми,че прекрачих собствените си страхове. Не съм я прочела.Остава ми още половината.Но тя е доста срещу мен или ако не е срещу мен,то със сигурност не е зад мен.Това,което искам да кажа е,че е писала за политика и то много.ОК,съгласих се с неценжурираняи език,защото всеки има право на избор,но сравненията са ѝ толкова образни....Другото,което е- на моменти говориза чувства,но тези чувства са толкова хаотични + въобще не можеш да ги усетих - нямат силно присъствие...иии въобще,ама въобще не ме касае нито политиката на БГ нито на САЩ ( не ме кефи тази сържава,каквото ѝ да е дала на света! ).Не може това да е личен блог и да пишеш за реформи.структури,пари,борси,корупция,измами,управници,богаташи и т.н ,кое му е личното на това?! Не става!Светът не е това!... Вторник 8.03.2011