В душата на една фея

В съня ми, ме искаш В съня ми те обичам В съня ми съм смела - целувам В съня ми си сменяш работата на всеки 6 месеца В съня ми вечеряме на свещи Но съня ми е сън ..... Mr. Vice Versa

От снощи си мечтая... Мечтая си да съм спонтанна Мечтая си да съм безстрашна Мечтая си да съм без задръжки Мечтая си да съм си дива... Snap with a finger and there is it Представях си го аз така - седнала съм в къщи на земята, печката до мен върти, залепила съм един бял лист хартия на вратата на гардероба, нервно превъртам маркера през пръсти, розовите ми слушали на главата и всякаш всичко в нищото се случва... От другата страна на линията си ти ... представям си те в автобус със малко хора, без капчица понятие за място и време.... ти поглед в лаптопа си забил и само чувам цък, цък, когато на ентър даваш спейс ... Ако някои ни погледне - връзка няма. Но не. Само ние знаем как е. Извенъдж ми хрумва и започвам да говоря и да се разхождам в стаята забила поглед във земята, стискаща маркера в ръка. Чувам как се сепваш леко, не ме прекъсваш, знам че си там и слушаш... В следващия миг задаваш ми въпрос и дискусията започва... Така минават 7 часа... в умуване, дискусия, бонб...

Мечтая си за море с теб, Мечтая си за плаж с теб, Мечтая си за уютна стая в къща за гости на морето с теб, Мечатя си за голямата ти компания от луди глави, Мечтая си за дълги плажни дни, Мечтая си за интимните и романтични моменти на морето с теб, Мечтая си за закчките и игрите с теб, Мечтая си за белота под чадъра привечер с теб, Мечтая си за споровете какво да хапваме за обяд, Мечатая си за целувките под душа, Мечтая си за дългите вечери с компанията Мечтая си за басовете, Мечтая си за дългите дискусии, Мечтая си за спомените и носталгичните моменти, които ще ми разказвате с компанията, Мечтая си за нашата разходка по плажа вечер, на пийнала глава, когато ще мечтаем заедно, Мечтая си за късните нощи, в които ще ми обясняваш какво искаш от живота, ще се впускаш в детайлни обяснения за това как си ме срещнал, какво си си помислил, какво те е развълнувало, какво те е накарало да изпиташ страх......

I dreamed him. He was hugging me. I felt ... just felt. Who is he? But it was just a dream...

Ето ме. За поредна сутрин се събуждам. Потна. Заради теб. Ти си виновен. Виновен си, защото се прокрадваш нощем тихо и скачаш в съня ми. А аз съм слаба и не мога да те изгоня. Ти разбира се седиш, колкото ти си пожелаеш. Аз не мога да те спра, колкото и да опитвам. Както стана всъщност. Ти си там, а аз съм тук. Тази нощ за откровения бе. Защо и какво изпитваш? Проговори ми!? Дали бе ти или онова, което Юнг нарича подсъзнание? Не знам. Но ми се иска да вярвам, че си ти. Точно година и шест месеца по-късно ти продължаваш да ме измъчваш... с присъствието си, с думите си, с погледа си, с прегръдките си ... с онова, което си ти! Мамка му, обичам те!

Мамка му. Не трябва да го казвам точно днес на Великден, но МАМКА МУ. И знаеш ли защо го казам. Ами заради твеб. Година и половина по-късно дори и след 2 вечери прекарани с друг ...

Не мога да си обясня как и защо, но от няколко дена на сам къде сънувам него, къде другия господин от южния ни край, къде един симпатяга с невероятен глас... съпътстващи с пистолети, къде мен ще ме ранят и то с халосни патрони, къде аз ще се вкарам в холивудския филм и ще убия някого... издирвания, разследвания, пътешествия, хора от миналото ми ... Луда работа, луда!

Дяволите да те вземат, човеко! Най-големите... не е възможно така да се разхождаш фриволно в съня ми. Не е допустимо да вземаш спокойствието на неделите, в които трябва да съм продуктивна и да си напиша курсовата. Не е логично и разумно да нахълтваш... емоционално тревожно ми е заради теб. Гаден си. Гаден си за това, че влизаш и излизаш и нищо не казваш. Че ми позволяваш да те прегръщам на сън. Че в действителност не пишеш, не говориш, не се мяркаш. Че ми се налага да отварям чатовете ни и се улавям как чета, а очите ми от тъжни още по-тъжни стават, душата ми се свива още повече на кълбо и усещането в корема ми е все едно съм повръщала цяла нощ, а на гърлото ми една буца дето, а съм се напънала да я изкарам, а съм се разревала като малко дете в детската градина.... Човеко спри се, отърви ме от тази твоя природа, не издържам вече, нито физически, нито емоционално. Обичам те, разбираш ли и цялата ми душа и същество са обсебени от теб... а ума ми казва - бягай, бягай на далече! Mr. ...

За първи път те сънувам такъв... Един нежен, интимен, усмихнат... Никаква мистерия, просто безусловна детска любов.. Прегръдки, целувки, голи крачета Копнеж. Mr. Sunshine

Не исках да се събуждам от този сън. Не исках да ставам и да влизам в грозната истина. Не исках, защото ти бе в съня ми, а ти рядко идваш, да не казвам никога. Не исках ... Ти бе с мен... ...

Сънуваааах.... сънувах! Сънувах, един сладур. Странно беше. Вървя си аз да се прибирам в къщи. Минавам покрай блока и виждам през единия близък прозорец младо момче. Какво прави? Ами сипва алкохол в бутилки от кран. Все едно от чешмата го налива. Озовавам се у тях. Твърдо убедена да го разоблича. Но той е прекалено сладък. Хола - типично ергенски - без пердета, маса с празни бутилки, пепелник, стара холна гарнитура. Прегръщаме. Озовавам се във скута му. И после май ме целува. Обаждам се на мама - да кажа, че съм у съседна, да не ме чака. Тя спи и си мънка под носа. На Плиска съм. Но от другата страна е голо поле. Разказвам на английски за забележителностите на квартала пред група млади чужденци. Той с мен. На паркинг сме. Играем на някаква игра. Той ме прегръща в гръб и падаме на земята. Някои идва и отмъква онова, с което играем. Аз запазвам самообладание. - Много си спокойна - казва ми той. - Нали трябва да се преструвам - казвам му аз. Събудих се. А той бе толкова сладък и ...

Идавш във съня ми за поредна нощ Не казваш нищо само миг, само поглед, само спомен, само сянка или нещо и 'ПУФ' пак те няма, а аз събуждам се и за теб отново мисля. Какви ги вършиш, какво от мене искаш?

Пак дойде, пак влезе във съня ми, но този път облада душата ми ... Ако предишният път всичко бе провокирано от един разговор и си казах, всичко е плод на моята илюзия ... подсъзнание, сега какво беше? Съобщение .... Влезе там и ме очаква дълго, дълго за да се настроя да те слушам, да те гледам, да те разбера... но сякаш всяко обстоятелство бе пречка... така и не разбрах, какво се случва с теб, така и не усетих какво те тревожи ... а само ми загатна със сълза една, че нещо тъжно ти се случва и то не само сега ...... Това ме наведе на мисълта, що за приятелка съм била.... що за приятелка съм .... Не мога да достигна до теб физически и нещо много по-висше се опитва да се свърже с теб .... Но сигурен ли си, че ти не се опитваш да ми кажеш нещо? Сигурен ли си?

След толкова много години, които минах и с него бяхме в добри отношения преди малко се събух от сън, в който той беше главно действащо лице. Същият както искам да го запомня, висок, с руса коса, сини очи, с характер - правещ каквото си пожелае. В съня си се усмилих да съм себе си... усмилих се да играя себе си пред него... заинтригуваме дори там, дори в това пространство.... нежността му и тази детска игра ме стоплиха дори за миг.... дори не знам какво говоря!... училищен двор негри футболна топка съседно пространство детска игра негър ръкостискане болка поглед масажиране

Не отговаряш на съобщенията ми, не отговаряш във ФБ, не отговаряш в скайп... притеснпвам се.. знам,че нещо не е наред... дали случайно не си изпаднал пак в свойте собствени черни дупки не знам, но поне кажи една дума дори да е тя "разкарай се" .... мисля те ... започвам чак сама на себе си да досаждам ... дразня се като съм такава.. знам,че емоциалността ми ти идва в повече, за това не искам да тетормозя допълнително, но моля те проговори,защото вече и в съня си те мисля ... тази нощ на сън се вдигнах и дойдох при теб ... дойдох да видя как си ... а ти беше толкова дистанциран , толкова не тук..

Again I have this feeling,this dream for you and me...like i never had it so vivid in my head... Winter. Snow. Mountain. Hut. Friends. You.  Me. Happiness. Calmness. Satisfaction. Games. Laugh. Snow fight. Snowboard. Ski. Photos. Happy moments. Book. Fireplace. Fire. Soup. Tea. Late nights. Long talks. Tears. Hugs. Kisses. Connection. Present. Live...

....сънувах го,който и да е той .... сънувах те,който и да си ти ... сънувах те и сега мира не ми даваш  ... от кошмар сънят се превърна в най-красивото и чувствено място... да станеш пленник на собствените си мечти и блянове за онова толкова желано чувство,че да те е страх,когато не го разпознаеш в съня си .... ти беше този,който ме пленниж, и който ме уплаши... с който преживяхме много, от който не се страхувах накрая,а се страхувах,че съм го загубила .... страх преследван от мечти и мечти преследвани от страх - един порочен затворен кръг ... кой си ти? от къде се появи? .... накара ме да се лутам в лабиринт, да разпитвам за теб всеки на улицата, да събирам улики и да следвам следи... превърнах се в преследвач,защото ти ми показа една сладка страна,една нежна и романтична следа,и аз не пожелах да си тръгна, не пожелах да я пусна,не пожелах да избягам от онова, което в началото ме бе страх .... ти си моят страх мечтан и мечта страховита .... Кой си ти? Къде си ти?

you come into my dreams like a ghost, you kiss me, then you say you are sorry and you go ... you are my ghost but i want to stop dreaming you.... ~ava

не разбирам защо ти трябваше да се появиш в съня ми .... никога не съм си мислела дори не ми е минавало през главата нещо подобно ..... да ме правиш в съня ми щастлива това трябва да е посъдимо.... прекалено много се заблуждавам и не знам от къде тръгва всичко това.... дали защото съм сама,или защото прекалено много ми липсва....  липсва ми онова красиво и неспокойно чувство да чувстваш нещо към някой .... всичко се отразява в съня ми ... всичко ... но моляте недей повече ти да си вестоносецът .... преалено много те харесвам,за да те намразя в несъществуващата реалност..... топлина влага пясък целувка..... Б.

...дойде в съня ми некакнен....немечтан..... и сега си тук - неговориш.... а дори и "багаж" си водиш.... дали си ти ... или не си? усещам как само аз говоря и замечтана се отпускам на едно от рамената ти .... а ти ръката леко си повдигаш и вече в скута ти изцяло съм се сгушила....  и усещам на голото си тяло твоята отпусната ръка.... странно чувство ме облива.... дали не бе тъга? топлината бързо ме обгърна и после трепнах - изненада.... усетих меките ти устни голата ми кожа да целуват..... вървяха те пътечка своя - от ръцете ми студени до шията ми мека.... а аз разтапях се в прегръдки от твоят сън дошъл на гости .... ~Vld.