В душата на една фея

Цветница. 13/04/2014 - троен празник за моята рода и поредния повод да се замисля над думата и нейното значениe - "семейство" / "най-близките хора" ... е да ама не. Ще ме извинявате.! Мисля, че за мен чашата преля с последната капка изсипана на този ден, може и да е паметен, но никой няма да го помни него, а последствията му. Само ще се чудят - защо? Ако семейството и роднините се предполага, че трябва да са ти най-близките хора, то аз това не го възприемам. Не възприемам факта, че именно тези хора, може да са едни от хората, с които не виждаш никаква полза, нито от съжителстване, нито от комуникация. Тези хора, са онези, които не се интересуват от теб, каквото и да правиш ти за тях - дори и да се преструваш, че ти е интересно и теб те засяга, или си компетентен и има какво да споделиш. Те не те чуват, те не те слушат, ти за тях си никой .... ами и аз така.! Не мога да възприема, че негативните емоции могат да вземат връх, да се усеща конкуренция и състезание на м...

Това, което изпитвам надали го изпитва една фея... надали го изпитва едно нежно крехко същество ... изпитват го силните, непоколебимите, рискуващите .. Странно е нали ... един филм да те върне в детсвото дори ... да те връща там, където само си мечтал да живееш, а сега си на едни други години, вече си в реалния живот и няма връщане назада има само тук сега и напред Този филм с всяка негова част ми показва две неща: колко е важно да живееш до край, да преследваш онова, заради, което живееш, но то никога да не ти попречи да виждаш истинските неща в живота - семейството и приятелите .... Надали има някои друг филм, които така добре да показва това единство, тази лоялност и то по-такъв мускулест начин, който и коса и всичко ти настръхва, докато гледаш каскади, които никога няма да видиш през своя живот, камо ли ще изпиташ .... нооо  има един урок и той се казва "Learn to live!, but never risk family" ... красота усещам в себе си ... истинска чиста красота... питам се им...

Преди когато станеше неделя мразех този ден...исках да го прескоча или да го проспя и да се събудя в понеделник,нищо че понеделник винаги беше нова седмица и разбира се училище,сега не е така .... сега понеделник е просто понеделник,ново начало ... винаги убеждавам себе си ,че е от понеделник всичко ще е различно,че аз ще се променя и с това ще променя и навиците си,но не .. това рядко се случва в действителност за съжаление .... Но неделя вече не е ден,който искам да пропускам ...макар неделя все още да ми е деня за спане и така наречения козметичен ден,в който всяка от нас си прави различни разкрасителни процедури за новата седмица е вече от към година мисля насам мога да добавя още нещо .... и то е семейното готвене,ако мога така да го нарека .... в нашата къща сме като съквартирантки, три жени всяка със своето ежедневие,навици и мечти и така неделя е деня, в който се събираме обсъждаме какво ще се готви за през седмицата, пазарува се и се започва .... всичко трае около 3 до 4 час...

Защо всеки празник на това семейство в тази рода никога не завършва с happy end,а винаги с въпроси и осъзнати грешки ... или нови заключения и трагични решения?! омръзна ми! PS: 100 от потъването на Титаник

Роди ни се момченце.Неговото име е Калоян. Живо и здраво бебе на почти ден той тежи 3.150. Пожелавам на родителите мноооого щастливи моменти заедно.

Официално съм леля! ....to be continued 

Има нещо,което ме кара да съм против християнството.Не познавам тази религия макар да съм християнка....не познавам нито обичаи,традиции или историята ѝ и да си призная не искам.Не съ религиозен човек.Не съм проив другите религии.На мнение съм,че на света има една религия в много форми.Били са създадени за да могат хората да вярват в нещо,тъй кати не са имали самосъзнанието да вярват в себе си.Това е бил начинът да са сплотени и обединени около нещо.Религиите както са били в помощ на хората така съм им докарали едни от най-големите проблеми,воини,неразбирателства и делене на по-висши,по-нисши,по-прави,по-богати или бедни....Сърквите или манастирите могат да бъдат много краси места,места с история,но мен ме карат да седя настрана.Чувствам се сякаш обвинявам за нещо тази религия и същевременно се чувствам виновна пред нея. Но празниците като Коледа и Великден са семейни празници.Те не са религиозни празници.Малко хора ги възприемат вече по такъв начин.По-скоро това са празници,на които...