В душата на една фея

Искам да пиша, не искам да пиша. Имам какво да кажа, нямам какво да кажа. Едно такова никво ми е. Леко се депресирах и в момента се държа на предела на силите си да не се разплача. Необходимото зло на объркването да е в живота на всеки в различни моменти. Искам конкретни неща, които по необясними причини се бавят. Въпреки всичко вярвам, че са за мен и ще се справя. На горе от всичко съм се нагърбила със още поне 10 странични неща, който се надявам да свърша качествено. Запознавам се с нови хора, които ме депресират от това, колко дейни и полезни са всъщност. Е да, те са на по 30 и отгоре.... възхущавам се на това колко ефективни са, ангажирани, дейни, знаещи, можещи и интересуващи са - завиждам им, че са това, което аз искам да бъда. Мисля, че аз съм, но някак си животът или аз не си позволявам да стигна тяхното ниво.... онзи ден споделих на мама, че всъщност съм готова да си понеса последствията, което забелязвам, че ще се отрази в липса на личен живот. Но дали наистина съм. Видях ...

You know what is the scariest part besides the though of dying alone, it is the moment when someone that you know well enough and is your friend comes and tells you how you are magical for him, how you are the most amazing person that he ever met and how you are worth it and he will risk your friendship and other friendships for you so that you can be together  and it is not even that that is the most scary part, it is the part after that when you are circling around, wondering, asking yourself stupid questions, doubting yourself and even trying to skip the talk of your hear which in the end turns it to be the most important talk and even that is not worst than the moment you say "yes" and you start wondering What if I screw it up? What if I loose it? What if one day he wakes up and I am nothing but a person to him?

Това, което изпитвам надали го изпитва една фея... надали го изпитва едно нежно крехко същество ... изпитват го силните, непоколебимите, рискуващите .. Странно е нали ... един филм да те върне в детсвото дори ... да те връща там, където само си мечтал да живееш, а сега си на едни други години, вече си в реалния живот и няма връщане назада има само тук сега и напред Този филм с всяка негова част ми показва две неща: колко е важно да живееш до край, да преследваш онова, заради, което живееш, но то никога да не ти попречи да виждаш истинските неща в живота - семейството и приятелите .... Надали има някои друг филм, които така добре да показва това единство, тази лоялност и то по-такъв мускулест начин, който и коса и всичко ти настръхва, докато гледаш каскади, които никога няма да видиш през своя живот, камо ли ще изпиташ .... нооо  има един урок и той се казва "Learn to live!, but never risk family" ... красота усещам в себе си ... истинска чиста красота... питам се им...

Хамас  е терористична организация, чиято главна цел е унищожението на Израел. И е подкрепяна от Иран и различни многобройни крайно ислямистки организации, които имат подобни цели. Въпреки че  Хамас  е  терористична организация , тя беше избрана за правителство от хората в Газа през 2006-та година. http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D1%81 През последните години  от Газа към Израел са излетели стотици ракети . Факт, който не се отразява от световните медии.  Израел не предприе ответен удар по-рано, защото прави всичко възможно както да предотврати война, така и да не дава на Хамас материал, който той    да използва за антиизраелска пропаганда.  Пасивността на Израел обаче се приема от Хамас и хората в Газа като признак на слабост, а не като опит за установяване на мирни отношения (каквато всъщност е целта). По тази причина броят на  ракетите, изстреляни към мирните израелски граждани (а не военни цели), през пос...

....знаеш ли,аз имам страхове ... признавам си .... и знам,че няма да мога да бъда никога свободна докато ги притежавам .... и знаеш ли аз не се страхувам от смърта,а от живота.... ...страх ме е,че аз не мога да живея.... страх ме е да обичам .... страх ме е не от действията,а от последиците им.... страх ме е от разочарованието....страх ме е от това да се привържа...страх ме е и след тива от болката .... страх ме е от очакванията... страх ме е от непреживените мигове.... от възможните шансове... не ме е страх от теб .... не ме е страх да не направя грешка.... страх ме е от болката ... и не,че няма да се възтановя... и не че няма да let go,а просто от чувството да се чувстваш празен,мизерен и ненужен.... да се чувстваш смачкан,прашинка,безполезен....да знаеш,че няма смисъл от теб... да знаеш,че нямаш значение.... да знаеш,че никои не мисли за теб.... да знаеш,че е все едно дали съществуваш или не.... и знаеш ли,аз имам страхове!