В душата на една фея

There is this city that is so magical to me so much mystery a lot like a fairytale. It has it's own castles, fortress, bridges and a river. Daytime its busy, noisy, running, doing. At night it becomes someones dream, it becomes a background to a love story to those who dare to live. It is light, it is full of people, laughter, hugs, holding hands, drinking wine, staring at the beauty this city offers. At night someone falls in love with the city. They vibrate and absorb every little twinkle, move or breath. They observe with tursty eyes, listen to all the different sounds each building says. They feel it deep, down and they embody. This city is like the unrealistic, surrealistic map of the world which everybody wants to experience at least once in their lives. It is the one that people come back in their dreams. It is the one they daydream with their family. But it is also the one that no matter how full of light and life, and memories, and nostalgy it is, it also m...

Два пъти за една седмица се чувствам сякаш флиртувам с жени...и чувството е едно такова гъделичкащо и ново... Сякаш е една ефирна игра, която печеля или губя, но определено н...

Ние с теб гледаме различни филми. Правилото е "каквото съм гледала аз ти не си и обратното". Слушаме различна музика - някои музиканти са от моето детство и дори и да ги знам не мога да назова 1 тяхна песен. Ние с теб се храним и по различен начин, но винаги сме любопитни какво има в чинията на другия. Ние с теб четем различна литература - в повечето случаи ти четеш и за двама ни. Ти новини не гледаш, но често си наясно с тях. Ти използваш термини, които аз не знам, а аз често влагам мое си значение в тези, които вече знам. Ти никога нямаш нужда да се обясняваш, а аз винаги имам нужда да поясня. Когато си чатим ти пишеш с кратки фрази, а аз ти пиша дълги фермани. Ние с теб обаче се палим от малките неща, вникваме в детайлите и въпреки това сме царе на голямата картина. Ние с теб можем да обсъждаме една тема с часове макар и накрая да сме като свекървите и да повторим едно и също нещо 100 пъти само, защото ни е интересно и приятно. Ние с теб можем да седим един до ...

So tonight i would rather talk about myself than U I am not fun I rarely laugh and barely smile The people around me are not fun They are determined We travel and when we do we do it mostly because of work I am a girl although i try acting like a woman U wont see me ware high heels I tend to collect them I do not put effort into make up I stay comfortable in the natural messy I am all about task and acomplishments But know that I used to be people orientated I am a team player although i do great by myself I prefer not to feel as i go out of my daily routine I am not the one that u are looking for I am not even worth staying for more than 5 Just so u know - i am not fun at all.

Искам да ти говоря без думи Искам да мечтая рамо до рамо с теб Искам да правим неща заедно всяка събота Искам да съм твоита тайна Искам да съм онова, което те човърка вечер Искам да разбираш какво ти казвам, когато ти пратя само една картинка, песен, статия Искам да съм интелектуалната ти муза, която те кара да действаш Искам да съм като фибра, която дърпа струните ти и те кара да искаш Искам да съм винаги около теб дори и когато не съм Искам да се сещаш за мен в най-безумните ситуации Искам да ми споделяш, когато те развълнувам Искам да се вълнуваме заедно Искам да нищим отминала философия Искам да правим планове за бъдещето Искам да те наблюдавам с часове Искам да те изненадвам и след дълги години познанство Искам брееее Mr. Soul Mate

Здравей! Току що изгледах поредния епизод на Suits. Не знам дали съм ти споделяла, но когато съм тъжна или умислена - в онова интровертно състояние - си пускам сериали да гледам. Сериал, а не филм, защото сериала има много епизоди и ако искам може и да не свършва. Кара ме да се прехвърля в една друга реалност, тази която не е моята. Днес даже сътворих една страхотна метафора с филм - да гледаш един филм, да си кажеш "много е як!", но когато се замислиш дали би искал да си на мястото на главния ферои, да си кажеш "а, не мерси, аз съм пас". Трябва да си го брандирам. Та по този повод се сетих да ти пиша. Гледам Suits и си мисля, че аз и ти можем да се опреличим като две двойки в този сериал. Едната е Харви и Майк, където аз съм Майл. Втората е Харви и Дона. Шизофренично от моя страна, тук отново ти си Харви, а аз Дона. Мисля си, че така ги определям именно заради взаимоотношенията, които сме издградили в моята глава. Все повече си давам ясна сметка, че няма нищо...

Способността да гледам напред - имам я. Вие? Вие не, със сигурност. Аз мога да ви кажа точно как изглеждат нещата след 5 години Няма да ви хареса. И на мен не ми харесва. Но това са компромисите и решенията, които съм взЕла. Прощавайте, ще взЕма. Няма да ме довеедат до щастлив край. Ще ме доведат до сравнително задоволителен край. Който ще е съпътсван със самота както сега. Защото компромисите и изборите сега които правя до това ще ме доведат. Да служа на обществото. Без да изпълня личния си дълг към него. Да се възПроизведа. Или към себе си - да съм щастлива. Ще работя - това ще ми е развитието в живота.

В съня ми, ме искаш В съня ми те обичам В съня ми съм смела - целувам В съня ми си сменяш работата на всеки 6 месеца В съня ми вечеряме на свещи Но съня ми е сън ..... Mr. Vice Versa

Отдавна не съм имала възможността просто да остана на саме със себе си, сама със мислите си. И тези мисли да не са нито мастър клас, нито някое партньорство. Тези мисли да са за мен и моят живот, за това какво правя, къде живея, на къде отивам, какво искам, какво чувствам, има ли смисъл всичко това. Възможността да се изолирам от всичко случващо се и да дам оценка. Минаха 25. Така както те минаха ще минат още 25... Бях забравила онова чувство да искам душата ми да е спокойна и сама. В мислите си само един ме разбира, само на един искам да споделям, само един искам да ме пита и само на един искам да отговарям. Честно казано завиждам ѝ на това колко е социална, как Ах-ва на всяко второ нещо, как не се измаря от всички тези емоции и от това да чувства. Аз съм изморена. И вече мисля, че прекрачих прага на физическата умора. Лягам в 23:30 и ставам в 8:00 без часовник. Ям три пъти на ден и машинално дори отговарям на въпроси. Мисловната ми дейност се е свела до планиране и организиране. Съд...

i want to be in your hand i want you to hold me tight i want you to make me dream i want to fall asleep next yo you i want to talk to you as long as my voice gets down i want to feel the intimacy trough the silence i want to have your eyes on me i want to feel how you dress me down i want to feel your lips on mine i want to have the night for us i want to never let this moment away i want it to stay .... Mr. Vice Versa

Мразя, когато не мога да бъда себе си покрай теб Мразя, когато трябва да имам задръжки Мразя, когато не мога да изразя онова, което напира в мен Мразя, когато искам да влеза в дълбокото, както само една 'риба' може и да не си го позволявам, за да съм "тук и сега" Мразя, когато не мога да съм tet-a-tet с теб Мразя, че те искам Мразя, че не мога да да те откъсна от .... Мразя се, че съм добра Мразя се, че съм възпитана Мразя се, че няма да направя нищо Беше по-лесно, когато исках някого на 8000 мили После беше лесно, когато исках някого на 4000 км Сега обаче не е лесно да искам някого тук и това да е невъзможно Мразя цялата тази ситуация и същевременно тя е онази, която ме поддържа жива. Mr. Vice Versa

Значи Ф. ме пита аз от един и същи човек ли искам да получавам всичко? Или съм окей с концепцията да имам приятели, с които да си задоволявам социалните нужди и в допълнение...

Винаги на празници се замислям по темата с връзките и комуникацията между хората. Все повече се замислям за ролята на технологиите, за икономическото и политическото положение на света, които оказват влияние и на най-малкия и последен човек на тази планета. Всяка година по едно и също време мислено правя оценка на взаимоотношенията си с хората - на моята роля и на тяхната. Опитвам се да рационализирам случилото се през година, да дам причина на всяки един резултат от всяко едно събитие. Понякога се случва лесно, понякога трудно. Да си призная правя го последните няколко години и никога не съм щастлива от финалното усещане. Да дам обективна оценка е трудно, за това стиквам само със субективаната. Никога не щадя себе си, ако съм стъпила на криво или ако съм взела решение, което е довело до резултат, с който не съм щастлива. Не обвинявам и другите за техните мисли, действия и думи. Единствено съм притеснена за това какво ще се случва от тук нататък. Какво ме очаква в бъдеще и как мога д...

A simple "How are you?". Did it happen before to you? Have you experienced that? It is just a question. But is it really simple? Have ever noticed how this questions brings a lot of information all together at the info desk of your mind? How you focus inside yourself and you pick it from the different drawers. How in the end you are trying to summarize it in a sentence or two. How you are managing to label it. But after all you are barely satisfied with the answer. Have you ever noticed how you respond. Your manner and tone. Regarding to the moment, situation or the person asking. How a simple "How are you?" can turn your mood to the totally opposite. Can destroy you or bring you the happiest moment of the day. How it is possible to recognize the flaws and downs, the ups and brightness just to realize where are you, who are you at this moment and how it matters to you. Just to remind yourself what does the person asking really is, wants and aims. To ev...

Петък е. Минава 21ч. Влизам в тоалетната на заведението. Вдигам роклята. Свалям бикините. Навеждам се. Не усещам нищо. Всичко е машинално. Гледам в земята. Виждам малка черна бубулечка да върви срещу мен. Колко е близо и колко е далеч. Дали знае къде е и какво се счучва. Ах как й завиждам точно в този прекрасен момент. През главата ми минават две креативни изречения. Идеални за старт на следващата ми кратка история. Поглеждам в страни и виждам бегло и размазно отражение. Това съм аз и не съм аз.. едноременно. Вдигам си бикините. Пускам си роклята. Излизам от тоалетната и се озовавам пред ново огледало. Кому е нужно толкова огледала се запитах. Отново се погледнах. Образът, който виждах ми харесваше. Най-сетне нещо различно от “силната жена”. Очите ми бяха червени, леко подпухнали и с широки зеници. Даааа, виното! А и с виното - той.... Всичко в мен се сви и сълзите ми текнаха отново... Ридаех като малко дете и не можех да се спра. По-важното - не исках да се спра. ТЯ ме поглежда и ре...

Играя го на пук Играя го на пук на теб, на тях... Играя го на пук на себе си Както винаги играя, когато се почувствам без смисъл в нечий кръг, свят, живот и ежедневие... Играя го на ...

В гърлото ми е буца. Не мога да преглътна. Опитам ли боли. Боли зверски, както боли, когато мисля за теб, както боли, когато те гледам и не знам какво да направя. Боли ме душата, както ме боли гърлото да преглътна след две споделени изречения. Аз съм си за бой... аз те притискам, аз изисквам от теб невъзможното, аз искам да сме на бързи обороти, аз не си давам мира, аз искам нещата да се развиват, аз искам нещата да не спират, да са като по старо му.... искам пак да е безгрижно лято. Да седим и да говорим с часове на по кафе. Да седим и да дискутираме живота и смърта, политиката и поведението на този или онзи. Преглъщам и олеква ... за минута... Успокоява ме мисълта, че ако преди сме го можели, го можем и в бъдеще. Успокоява ме мисълта, че съм човек и че имам право на емоции различни от щастие. Успокоява ме мисълта, че си човек и се мениш. ..................... Mr. Vise Versa

I am missing you. I am missing you today while you are still here next to me. I am missing you today in my thoughts of the past. I am missing you today in my future dreams. I am missing you with every single emotion, action, desire, idea.. I am missibg you with every movie and a song.. I am missing you here now ..again Mr. Vice versa

Изморена съм. Изморена съм да знам, че не си мой. Изморена съм да те виждам как се закачаш с други. Изморена съм от това да върша едно и също. Изморена съм от това да съм контрирана на всяка дума. Изморена съм от това да нямам време за себе си. Изморена съм от това да нямам време за емоции. Изморена съм от това да чувам едно и също. Изморена съм от това времето да лети бързо. Изморена съм да не чувствам нищо. Изморена съм да говоря едно и също. Изморена съм дните ми да нямат значение. Изморена съм да не ми обръщаш внимание. Изморена съм от това да не мога да ти споделя нищо ново. Изморена съм от това да се боря. Изморена съм от това да ставам всеки ден. Изморена съм от това да пътувам. Изморена съм от това да не стигам там, където искам. Изморена съм от това да се отлагат нещата. Изморена съм от това нещата да остават недоизказани. Изморена съм от недомлъвките. Изморена съм от разочарованията. Изморена съм от това да ми се реве постоянно. Изморена съм от това д...