В душата на една фея

ПРОКЛЯТИЕ Душата ми, жена, душата ми бе храм на смелите мечти и светли вдъхновения. Проклет часа, когато те въведох там! - Когато сред безименните въжделения посегнах и извиках: името и знам. Въведох те светица върху царствен трон, на моя девствен блян облечена в порфирата. И волята ти, думах, нека е закон: доспехите на воин, на поета лирата, благослови ги! - шепнех, в тих молитвен стон. Но стана ти и с яд, разметнала коси, одеждите разкъса, - своето нещастие! - Кикотене безумно храма огласи... Ти в блудна голота вертеп на сладострастие душата ми направи: че бе - което си! Проклет, жена, часа, когато жадна плът внезапно те съзрях в мъглата на молитвите. Посърнали, сънливи дните се влекът... Угасна жива мощ, калена среди битвите! И плач е песента ми, плач в изгубен пьт.

на Яна Колева кимни на портиера позволи му да те огледа ти си зенитът на вечерта му а мен със сигурност мрази аз никак не те заслужавам както мисли си той но ти идваш недвусмислено при мен винаги точна и събуваш токчетата още в асансьора по етикет стъпваш на пръсти и караш котките по олуците да прехапват езиците си почукваш три пъти с точка отварям ти с чаша коняк и не казвам нищо за кока ти нито за поредната рокля която знам как си избирала с трепет дали ще харесам разпилявам те като огърлица от перли за да те събера едва на закуска в парата на чая си облечи се аристократично бавно като жена с тайни в косата кимни на портиера позволи му да те огледа за да му стане ясно колко точно те заслужавам. 29.11.2013

" в доста предишни животи съм бил не който трябва и сигурно в следващия ще съм пак някой друг но всеки пък когато тя легне гола си казвам какво пък едно сега стига." ~Letters of flesh

искаше да си ми равна казах ти целиш се прекалено ниско. ~Letters of flesh

Все още спяща, ходя из апартамента, пуст, невзрачен, с история голяма.... Кафето първо правя, връзвам голямата коса на кок и пускам компютъра с надежда... Надежда, че ти от другата страна за мен си се сетил в малките часове на тази нощ и на съобщението си ми отговорил... И не чакам аз роман, достатъчно ми е едно изречение, което да накра моя ден да започне, да се усмихна и да проодължа напред.... Mr. Art

Имам само три нощи със теб . Обичам да гледам как спиш..... спокойна . Дали аз съм причината за спокойствието ти ?! Ръката ми е вече изтръпнала напълно ,но не мога да мръдна .... Ами ако се събудиш,ако разваля това спокойствие?! А не знаеш ,колко си красива докато спиш . Имам само три нощи със теб. И през трите ,Ти мислиш ,че спя.... И през трите, аз мисля ,че сънувам ..... Egoist Ta Източник:  Пилешка супа за душата FB

Отново се започна, отново ти си във съня ми, ако преди да говориш се опитвах сега мълчи, защото моята душа крещи. Срода съм била ти аз душа, да, но въпреки това, дали наистина е така? Да не говориш те обричам, защото прекалено много те обичам, да си ходиш не искам да те пусна, а аз да бяга няма да да понеча, защото страхме е да не пропусна да се случи, онова що мечтая и копнея да получа. Но не върви, не спирай, няма да съм тази, която ти намрази, защото държа те тя до нея, без да те попита или .... Mr. Soul Mate

Надявам се да чуеш, надявам се да видиш, не съм повече поет от теб, писател ако щеш дори, но мога с думи да описвам, онова що вътре в мен боли.....

Седяхме на брега на деня - двама поети, погълнати от спор какво е истинска поезия, и аз, която ги слушах мълком. - Поезията - твърдеше единият без капка съмне- ние - това е простота. Трябва да я изтръгнем най- после от въртопите на сложността! - Напротив! - възразяваше другият, не по-малко убеден. - Поезията е затънала в плитчините на еле- ментарното. Трябва да я изтеглим към дълбините на сложното мислене! Спорът се биеше ту в отсамния, ту в противополож- ния бряг и все повече се разпенваше. Едно водно конче закръжи между двамата. Крилцата му носеха беглата усмивка на слънцеокия ден, послед- ния, с който то разполагаше. И се стрелна право към вечерта. Водното конче съвсем не бе простота, нито пък сложност. То бе поезия. 1984 Блага Димитрова PS:Thanks to DANI!!!

I see.... Lips are fighting Clothes are falling Are falling...are falling. I see.... Hearts are fighting We keep on falling On falling...on falling.

Only a few people can say this: "You're the reason that I fell in love ! You're the reason that I am. Your belief in being normal means...To wrap around my hand ...You are more than just the average girl.You've more to give the world. Yet you keep your secrets to yourself. Till you press them to a pearl.You are everything the every man wants to see.And longs to be... Stay free, stay the same !!!" ...and only for a few people can be this....

Един ден, симпатичен млад мъж застанал в центъра на града, обявявайки на всеослушание, че има най-красивото сърце в околността. Насъбрали се много хора и започнали да се любуват на Сърцето му. То наистина било от безукорна хубост. Нямало петна по него, никакви неравности, нищо. И хората се съгласили с думите му - това наистина било най-красивото Сърце, което някога са виждали. Тогава обаче от някъде се появил един старец и казал: - Твоето Сърце не притежава хубостта на моето! Насъбралото се множество и младият мъж погледнали Сърцето на стареца. То биело силно, но цялото било в белези, на места липсвали части, които били заменени от други, та приличали на кръпки с разръфани краища. На други места парчетата липсвали изцяло и се образували дълбоки бразди... Хората гледали смаяни стареца, как било възможно да твърди, че неговото Сърце било по-хубаво... Младият мъж, като видял в какво състояние е Сърцето на стареца се разсмял и рекъл: - Ти май се шегуваш! Да сравняваш Сърцето си с Моето?! ...

http://bliogbg.wordpress.com/2010/07/15/54/

Цвете мое Ще ме видиш в нечия сълза, паднала от горчива тишина. Ще ме чуеш в нечий тъжен глас, като стон в песен от угаснал смях. В капки дъжд ще ме сбираш, жадно ще ме отпиваши без дъх ще очакваш нощта. Светлина ще докоснеш, слънчев лъч ще откъснеш. Като хляб на бездомни ме раздай ...

Те ще минат през живота ти като полъх,разхлаждащ влажното ти чело,но аз ще съм Въздухът, който дишаш! Те ще са капчици роса и пръски от вълна в знойната жега,но аз ще съм живата Вода, която пиеш! Те ща са искрици в тъмната нощ,но аз ще съм Огънят, който ти свети и грее! Те ща са прах, носен от вятъра,но аз ще съм Земята, по която стъпваш,в която са се вкопчили дълбоко корените ти и от която пиеш живителни сокове! В замяна искам само да знам, че го знаеш! Ти укроти стихиите в мен с Любов и сърцето ти им стана дом!

Плачеш ли, рискуваш да излезеш сантиментален. Протегнеш ли ръка към другиго, рискуваш да се ангажираш. Изложиш ли идеите и мечтите си пред множеството, рискуваш да ги изгубиш. Обичаш ли, рискуваш да не споделят обичта ти. Живееш ли, рискуваш да умреш. Вярваш ли, рискуваш да се откажеш, но рисковете трябва да се поемат, защото най-голямата опасност в живота е нищо да не рискуваш. Хората, които нищо не рискуват, не правят нищо, нямат нищо, не са нищо. Могат да избегнат страдание и мъка, но няма да се поучат, променят, пораснат,обичат, живеят. Оковани са от своите разбирания, те са роби, те са се отказали от свободата. Само онзи който рискува е свободен.

Ето на какво попаднах докато се ровех из така наречената социална мрежа facebook: Целувка страстна с устни влажни. И нежни парещи ръце. И думи, скрити в тишината. Любимо, истинско сърце. Игра. Позната и от двама. Бедра. С които скривам теб. Телата ни се обожават. И позите са пак без ред. Шампанско. Ти не предпочиташ. Но шоколад по мойта плът се плъзга, във едно с езика. Целувам. За пореден път. E?

Понякога Понякога... мислено ще си тръгвам... ще си вярвам, че искам така... ще се смея, без теб ще осъмвам... сякаш АЗ пожелавам това... Понякога... ще се връщам разкаяна... Ще навеждам пред тебе глава... Сякаш аз съм отново виновната... сякаш грешна пред теб съм дошла... Но понякога... ще се връщам в реалното - ще те търся незрима в нощта, ще се спъвам и ще падам понякога... и ще плача... но пак ще вървя... Станка Пенчева