В душата на една фея

Той е висок. Той е една голяма усмивка. Той е дете. Той е древна душа. Той е магнетични зелени очи. Той е философия. Той е баланс. Той е лека магия. Той е хипноза. Той е значение. Той е смисъл. Той е близо. Той е далеч. Той е винтидж. Той е суинг. Той е шалвари. Той е свободен полет. Той е тук. Той е там. Искам го до мен, дори за миг, аз знам. Mr. Yo-Yo

ти ще звъннеш,а аз ще вдигна ти ще попиташ как съм,а аз ще кажа обичайното ти ще попиташ кога ще ме видиш,а аз ще ти кажа ти ще предложиш час,а аз ще ти откажа ти ще предложиш друг,но аз ще те поправя ти ще кажеш място и аз ще приема ти ще звъннеш да попиташ къде съм,а аз ще закъснявам ти ще ме видиш грееща,а аз ще се усмихна ти ще отвориш вратата и аз ще влезна ти ще дръпнеш стола и аз ще седна ти ще поръчаш вино,а аз ще добавя бяло ти ще гледаш опиянен,а аз ще продължавам да те свалям ти ще предложиш да ме закараш до нас и аз ще приема ти ще стигнеш пред вас и аз ще потреперя ти ще отвориш вратата на колата и ръка ще подадеш и аз бързо ще слеза ти ще покажеш пътя,а аз ще тръгна плахо ти ще отключиш своя дом за мен,а аз ще остана изумена ти ще запалиш свещи,а аз ще разглеждам рамките прашни ти ще подадеш чашата пълна,а аз ще отпия жадно от страст ти ще приближиш мойта особа и аз ще плъзна погледа влажен ти ще целуваш врата ми,а аз ще настръхна (като) от лед... ти ще свалиш роклята от ...

Something tells me I am not from here... Something tells me I am not for here... Something tells me I should run away... away from you,away from me... Something tells me everything goes wrong when i turn back... Something tells me you are someone else... Something tells me that nothing is gonna save me... Something tells me ...

Беше вечер,беше тъмно макар часът да бе едва 19:00 Един прожектор ме осветяваше бях се изложила на показа в цялата си прелест хората минаваха и ме подминаваха не ме виждаха.... вятърът ме галеше с ноемврийският си полъх косата ми се развяваше а аз потръпвах от мисълта за теб..... В този момент се чувствах но близо до теб.... Топлият бриз ме караше да си спомням, но караше ме и да мечтая...... ~ноември~

Една роза беше тя Една роза и то сама. Говореше и странникът мили слова и отминаваше по пътя си без да му пречи това, че сама ще я остави там в мисли запиляна и от мечти обладана. За любов говореше и той Но любов незнаеше какво е, Беше чувал да приказват И сега на нея той разказва. За морето и звездите, За луната и лъчите... И една сълза отрони се от него Че незнае той какво е любовта за нея, Страхът му да я пита бе отминал Но заминал бе той,заминал.... И остави розата една, Сама и то разплакана......