Mädly: блога ми ще стане на 2 годинки и той миличкият пази толкова тъга в себе си... Mädly: толкова мисли Mädly: но и толкова музика и хубаво настроение ¦~=>crazy_pi4 Mädly: някое по много... Mädly: нооо Mädly: тва е част от моят живот Mädly: такъв е бил периода Mädly: имам си периоди.... ¦~=>crazy_pi4 Mädly: именно...той пое тази част Mädly: надявам се другата година да започне нов... ¦~=>crazy_pi4 ¦~=>crazy_pi4 ¦~=>crazy_pi4 Mädly: период... 30.12.2010
Публикации
Водно конче...
Седяхме на брега на деня - двама поети, погълнати от спор какво е истинска поезия, и аз, която ги слушах мълком. - Поезията - твърдеше единият без капка съмне- ние - това е простота. Трябва да я изтръгнем най- после от въртопите на сложността! - Напротив! - възразяваше другият, не по-малко убеден. - Поезията е затънала в плитчините на еле- ментарното. Трябва да я изтеглим към дълбините на сложното мислене! Спорът се биеше ту в отсамния, ту в противополож- ния бряг и все повече се разпенваше. Едно водно конче закръжи между двамата. Крилцата му носеха беглата усмивка на слънцеокия ден, послед- ния, с който то разполагаше. И се стрелна право към вечерта. Водното конче съвсем не бе простота, нито пък сложност. То бе поезия. 1984 Блага Димитрова PS:Thanks to DANI!!!
... -You are unique! - he said while he was looking at the sunset from our hotel room's balcony. -No,I am not... - she answered him so quietly like they were talking for hours. -Of course,you are! - now he looked at her. -Why do you think that? - irritated she asked. -I just feel it...just know it! - he smiled. -Describe what you feel! - she was curious already. -I can't! - and he lift his shoulders in sign. -See it is the same!...I can't talk stuff like this about myself... -Sure you can....! - he was still calm. -No,I don't!...I don't know it,so I can tell. -Then listen to me. - now he raised his voice. -I am ... but prove it to me!? - she seemed desperate. -No ... you have to trust me! - he was looking at the last signs of the sun in the now red sky. -I do. - she smiled. -Then you don't need a prove.... ...
... -Кино?! -попитаме непознатият мъж до мен. -Каните ме на кино!? -озъдачено му отвърнах аз -Неее,Вие искате ли да ме поканите на кино? -(вече не виждах на къде върви този разговор) -А,аз трябва ли да искам да Ви поканя на кино? -опитах се да го затапя аз, ;) -Ами да!Стига аз да искам да ходя на кино. -най-спокойно и ентусиазирано ми отвърна той. -А Вие искате ли да ходите на кино? -още по-глупаво подхванах аз,опитвайки се да му покажа че този разговор смисъл няма. -Да! (сякаш само това чакаше)Но,само ако аз Ви поканя! -(отчаях се) -А,Вие искате ли да ме поканите на кино?! -продължих аз ентусиазирано -Да!Искате ли да дойдете с мен на кино? -вече говореше като нормален човек,но думата кино вече не значеше кино,а нещо коренно различно.... -Трябва ли да искам? -вече се наслаждавах. -Да! -и се усмихна -Значи искам. -казах аз и търсех смисълът на този толкова безсмислен и безмислен диоалог -Добре. -и стана от седалката. Метрото спря на спирка"Вардар" и ние слезнахме. -Но не френс...