State of....
Буря от листа Порой от топлина Ураган от слънчеви лъчи И едно усмихнато е в душата ми...
Публикации
Разума на сърцето ми
Прекалено много те разбирах, за това се скарах с теб Прекалено много те ценях, за това те отхвърлих Прекалено близка ми беше, за това се отдръпнах Прекалено много те обичах, за това те забравих Прекалено щастлива бях с теб, за това казах край Прекалено силно беше, за това те пуснах... На теб, Доника.
[temelkoff]: Това е #СреднияБългарин - пълен с устрем
[temelkoff]: Това е #СреднияБългарин - пълен с устрем : Мечти. Българин. Устрем .... Сбъдване . . .
За моментите, в които дори и ние не бихме искали да сме около себе си
Според мен този текст всяка жена трябва да го прочете. По възможност да си го принтира и да си го залепи някъде на видно място, да си подчертае най-важното и ей така от време на време да си го препрочита и да се досеща, защото наистина ЖЕНИТЕ СМЕ КРАЙНИ! ЖЕНИТЕ СМЕ УЖАСНИ СЪЩЕСТВА
The traveler - extract
Let’s run away. From each other… My roommate woke up in the morning washing away his tears. Not because he was missing anything. Just because his tears decided to leave him. It’s like heaven and hell deciding they had enough. And let us get lost in the darkness of our own minds. Hate. Love. Forgiveness. Hope. Fear. And when you think about the fact that all we want at the end of the day is to have someone to wish us “good night”…
Теб, Той, Там
Когато мисля си за теб, Поглеждам през прозореца и виждам те, Крачиш сигурно напред, Сякаш не оставяш нищо зад гърба си. Може би са само моят поглед или моите мисли, Детински и наивни, Които друго казват и крещят ти: „Обърни се!”. Питам се дали поне един от пътите, Когато сещам се за теб, И ти ще си припомниш, Че в крайна сметка си оставил „нещо” зад гърба си. Както вятър-пясъка, времето и тебе ще отвее, Надявам се далеч и може би завинаги, А дотогава с надежда зад прозореца ще сядам, За да гледам нечии хорски гърбове.
За търсенето на нас самите
За призванието и кога става лесно - ето един кратък, лесен за четене и разбираме текст, който си заслужава вниманието, не защото казва нещо ново, а защото повтаря онази стара добре забравена истина.
Размисли върху живота by John Dewey
Организмите, които биват унищожавани от превъзхождащата ги сила, винаги се стремят да превърнат действуващата срещу тях енергия в средство за по-нататъшното си съществуване. Ако не супее да постигне това, организмът не се разпада на части, но загубва индентитета си като живо същество. Докато съществува организмът се стреми да използвува заобикалящите го сили за своя полза. Употребява ги. Значи ги превръща в средство за своето самосъхранение. Животът е процес на себеподновяване чрез въздействие на средата. Живото същество не е пригодено за непрекъснато себеподновяване, но непрекъснатостта на жизнения процес не зависи от продължителността на съществуванието на индивидите. Щом някои видове изчезнат, явяват се други видове, по-нагодени към борбата за оползотворяване на всички пречки, срещу които първите напразно са се борили. Непрекъснатостта на живота показва продължително пренадграждане на средата към нуждите на живите организми. Но ние употребяваме думата „живот”, за да означим и съв...
I wanted a perfect ending. Now I've learned, the hard way, that some poems don't rhyme, and some stories don't have a clear beginning, middle, and end. Life is about not knowing, having to change, taking the moment and making the best of it, without knowing what's going to happen next. Delicious Ambiguity. ~Gilda Radner
Какво мога да искам от другия, когато самият аз съм непостоянна сянка — все се мести, отмества, не може да си намери истинското място и форма. Все се мени. Какво да искам? Другият до мене да е непроменлив спрямо моето местене или да се върти според моето въртене, или и двамата да спрем собственото си движение, за да се нагодим един към друг? ~ Блага Димитрова "Лавина"
Някъде далеч от тук, на брега на океана, един възрастен човек правеше своята обичайна разходка по плажа на залез слънце. До неотдавна бе бушувала страшна буря. Небето преливаше от ярко червено в оранжево, а вълните сякаш вече уморени нежно галеха брега. Възрастният човек се наслаждаваше на гледката, с удоволствие вдишваше морския въздух, който сега изглеждаше още по-чист. Беше се замислил за нещо свое, може би много важно нещо, когато забеляза по-нататък на плажа едно дете, което взимаше нещо от пясъка и после го хвърляше във водата. Възрастният човек предположи, че това е може би по-различно от игра и воден от любопитството си се запъти към детето. Когато приближи той забеляза, че момчето взима изхвърлените от бурята на брега морски звезди и ги хвърля обратно в океана. Едва сега старецът забеляза, че целият плаж бе обсипан със стотици, може би хиляди морски звезди. Момчето сякаш не го забелязваше. Старецът си помисли нещо и попита: -Какво правиш ? Ти си само едно малко момче и не...
Immagine that someone is underlining a paragraph he or she really likes from your book. What would that paragraph be?
She was standing in the middle of the room surrounded by all these people when she realized she felt alone. Some of them she already knew, others where just some figures … figures she didn’t want to know although she knew that there might be some worth hearing stories. But she was sick of introductions and she was exhausted of telling her story … she just wanted to start a new page. A blank page where she can create hew new self.
...когато рядко попадаме на нещо смислено във този ад наречен интернет
Една истинска статия в буквалния смисъл на думата!
When he is gone
When he is gone, when he is no longer with you ,when you know you are never gonna see him again and that only words are left, only memories in your head, only pictures to remember …when this happens you start asking yourself ‘When did I last kiss him?’ , ‘When did I last hug him?’ …. ‘What were my last words to him?’ ……or ‘What if …?’ … but you will never go back, you will never change the past … it is what it is and only present matters ….so instead of asking ,instead of thinking just live … Don’t you want that? I think he would love it …. Like he did when he was here – you lived and you loved together …then do it …continue …find new things to hold on, find love in every piece that exists … find yourself and know you will never forget him but don’t forget yourself also!.... ~inspired by Rookie blue
crazy stupid love
....ниска чаша, малко счукан карамел, перфектни бучки лед в марково усики се къпят и точно преди лекият блус да засвири малко портокалов привкус да засили страстта от неведението на това какво се случва отдолу... дали като бог е той с изваяно тяло и не само реплики подхърля,ами всичко изцяло?!
1.11.11
I am actually lying in my own bed where i am watching this American TV show which i know you would find boring and then i catch myself thinking of you....how you know me...how i dont have to hide anything or lie to you and how you will understand me to if you dont you will just say it not having to pretend... I am smiling when i think of you and i am thinking what it would be if you were here and i dont know cause you of all these man around me have the quality to surprise me besides that i can say I know you... Do I actually? But does that really matter?! I think how in this big bed (bigger then the previous one) I want you to be here next to me hugging/cuddling/kissing not talking to each other,just watching and feeling IT - feeling the good mood and energy and just be ourselves,be happy and be enough...