....всичко ми е така размито. така непонятно... просто и посно.... така лесно и грозно... така мрачно тъжно и безразлично... така зловещо спокойно както може да буде един студен ноемврийски ден..... на хората не им дреме....те са в своя свят..... те са там където на всички нас ни се иска да бъдем-на мечтаното място... а реалността забравена една...... така отдалечено и чуждо чувствам всичко... и така самотно става с всяка минута.... а на никой не му дреме за всичко онова... онова което се случва в другият....