В душата на една фея

От днес сме пролетна ваканция и времето е хубаво та чак незнам как да си го оползотворя....но ми харесва,доставя ми удоволстие дори само да седя навън без да правя нищо,без да съм с някой който да ми говори,дори това е да е най-привлекателното момче,без да съм със случалките в които дъни музика,без да се заслушвам в тъпите разговори на хората,без да се заглеждам в неправилното пресичане на тийновете или извън всякаква логика маневриране на жените или псувните от шофьорите мъже от който 25 % нестават за такива или просто са си купили книжката и т.н ....искам да се отдам на пълно спокойствие но в града дори това да ви се стори парадоксално,а можеби точно това е привкуса на града-нещата които изброих по-горе...и можеби точно те ме карат да се чувствам жива и да се боря и наслаждавам на това което имам и това което искам да имам и заслужавам да имам.... Ситуацията е заплетена в самата ми глава..има само хаотични думи по една тема и това е "Живоът като цяло" ... звучи ви познато...

"In trying to teach his daughter a lesson about life, a father takes out a carrot, an egg, and a bag of ground coffee. He then proceeds to add hot water to all three. The carrot goes from solid to weak and mushy. The egg goes from fragile to firm. The ground coffee changes to become something better: a hot cup of coffee. The lesson, the father insists, is that you have to look at your problems in life as if they are the hot water. They can make you weak and mushy – and easily broken. Or, they can simply harden you – and make you more unphased by future problems. Finally, they can make you better immediately, too – whether intentionally or not." Source: http://livetolift.com/forum/index.php?showtopic=420

Запознах се с един човек,който на пръв поглед изглежда обикновен.Не ми направи никакво впечатление,тъй като вниманието ми беше отвлечено от друг субект.Този човек с времето ми стана някак странен,после някак ме дразнеше,после не можех да го разбера,докато всъшност не започнах да му чета блоговете.Днес си дадох сметка,че имам такива негативни емоции към него понеже той много ми напомня за мен самата нищо че той е на почти на 25 а аз само на 17.Той от една страна в мисленето си е мен сега и мен в бъдещето.Не казвам,че мога да кажа каква ще съм след 8 години,но имам странното желание да мисля като него на определени теми...Той ме радва с разказите си и ме учудва от това,че той е млад човек а мисли така както дори мъже на 40 не мислят така и той е разбрал причината за това и не я налага а просто споделя мисли....той е щастлив и го знае и знае какво го прави щастлив.Знае как да го използва и да му се наслаждава.Той ме кара да се ззамисля.... Странно...Fasinating is the only word I can say...

1. Ще получиш тяло. Дали го харесваш или мразиш, то ще си бъде твое през цялото време, докато си на тази земя. 2. Ще усвояваш уроци. Записан си в целодневното неофициално училище, наречено живот. Всеки ден ще имаш възможността да усвояваш уроци в това училище. Те може да ти харесат, а може и да ти се сторят неуместни и глупави. 3. Няма грижи, има само уроци. Израстването е процес на проби и грешки: експериментиране. "Провалените" експерименти също са част от процеса, както и онзи експеримент, който в края на краищата се оказва "успешен". 4. Урокът се повтаря, докато се научи. Един и същи урок ще ти бъде представян по различни начини, докато го научиш. Тогава продължаваш със следващия. 5. Усвояването на уроци няма край. Няма част от живота, през която да не се налага да усвояваш уроци. Докато си жив, винаги има уроци, които трябва да бъдат научени. 6. "Там" не е по-добре от "тук". Когато твоето "там" стане "тук", ти просто ще о...