В душата на една фея

Един ден, симпатичен млад мъж застанал в центъра на града, обявявайки на всеослушание, че има най-красивото сърце в околността. Насъбрали се много хора и започнали да се любуват на Сърцето му. То наистина било от безукорна хубост. Нямало петна по него, никакви неравности, нищо. И хората се съгласили с думите му - това наистина било най-красивото Сърце, което някога са виждали. Тогава обаче от някъде се появил един старец и казал: - Твоето Сърце не притежава хубостта на моето! Насъбралото се множество и младият мъж погледнали Сърцето на стареца. То биело силно, но цялото било в белези, на места липсвали части, които били заменени от други, та приличали на кръпки с разръфани краища. На други места парчетата липсвали изцяло и се образували дълбоки бразди... Хората гледали смаяни стареца, как било възможно да твърди, че неговото Сърце било по-хубаво... Младият мъж, като видял в какво състояние е Сърцето на стареца се разсмял и рекъл: - Ти май се шегуваш! Да сравняваш Сърцето си с Моето?! ...

http://bliogbg.wordpress.com/2010/07/15/54/

Когато те попитат "как си?" отговаряме механично "добре съм!" и никога не си признаваме как сме наистина...а даваме ли си сметка и искаме ли да знаем как сме?!...Ти как си?

Една роза беше тя Една роза и то сама. Говореше и странникът мили слова и отминаваше по пътя си без да му пречи това, че сама ще я остави там в мисли запиляна и от мечти обладана. За любов говореше и той Но любов незнаеше какво е, Беше чувал да приказват И сега на нея той разказва. За морето и звездите, За луната и лъчите... И една сълза отрони се от него Че незнае той какво е любовта за нея, Страхът му да я пита бе отминал Но заминал бе той,заминал.... И остави розата една, Сама и то разплакана......

Цвете мое Ще ме видиш в нечия сълза, паднала от горчива тишина. Ще ме чуеш в нечий тъжен глас, като стон в песен от угаснал смях. В капки дъжд ще ме сбираш, жадно ще ме отпиваши без дъх ще очакваш нощта. Светлина ще докоснеш, слънчев лъч ще откъснеш. Като хляб на бездомни ме раздай ...