В душата на една фея

Seeing a photo of the sign  i am thinking how young people of Western European countries love this place, they just adore it and people there can't see what we foreigners see of their home place, they can't feel how we feel there when we go ... Cape Cod for those young people is like a salvation, like a dream come true, it is their new chapter... it changes their lives for good... they enter a new themselves, they change and then they go back and they turn their heads and they see only smiles, and they are nostalgic and years pass they still can't stop talking about it, they start dreaming of going back and experiencing what they had that amazing summer they were there.... and they look over photos, they tell stories, they laugh and they cry over what happened to them, over that chapter... they can never be the people they used to be after they entered the Land of the possibilities and they experienced the adventure called Cape Cod.... I envy everyone that is going there no...

Time unspent Words unsaid Future unpredicted Past unknown And everything is left here U dont carry it with you You forget it after a while It vanishes And you never experienced it And you never knew each other And only the sense of smth that happened is left... Nothing more...

The scars doesnt attract The tears doesnt attract The sadness doesnt attract U will become invisible To the world To yourself... And at some point you will vanish In thin air Just like your sadness arrived ...

Това да си сам и това да си самотен...

Чувствам се омагьосанаааааааа........ сини очи - това е силата, която може да ме омагьоса.... имах среща с един пич. никво желание нямах да ходя на тази среща, защото денят бе дълъг и натоварващ, но реших така и така съм се разбрала отивам. малко среща на сляпо, защото уговорката бе от предния ден, дори нямах време да хвърля поглед върху фб му. е трябваха ми части от секундата, за да разбера, че този човек попада в категория << кефиш ме повече от колкото трябва, за да се държа нормално>> и сега имам впечатлението, че преебах работите... емиии тооо, "който каквото сам си направи, друг не може", така, че аз съм си виновна и само на себе си мога да се сърдя ....

Или Одрин - Палермо - Атина                                                   Instagram: missnenkova

Днес температурата на въздуха в София достигна 33С уааа... усетих, че дишам тежко и определено съм забравила какво значи жега. Всички летни дрехи ми навяват спомен за САЩ и днес дори се улових да казвам << да бях заминала >> .... до сега четох публикациите си от май 2014 да си спомня какво ми се е случвало тогава, какво съм изпитвала, мислила .... празничен ден в средата на седмицата - никак не е яко - утре пак работен ден, усещането е за събота... Исках отдавна да седна да пиша, но все не успявах, все се спирах, все си казвах - нямам какво, а проблемът е, че то е прекалено много ... Не знам дали нещо ме притесняваааа или ме мъчиии, по-скоро имам нещо на главата и душата, но гледам да не го мисля, защото това значи, да го анализирам и да го разреша, а не то ва ми трябва в момента .... искам емоционалната си стабилност да се запази непокътната ... Индивида под кодово име Mr. Yo-yo е вече минало от месец Февруари ... имам нов индивид, да видим дали няма да го оставим само ...

Според мен този текст всяка жена трябва да го прочете. По възможност да си го принтира и да си го залепи някъде на видно място, да си подчертае най-важното и ей така от време на време да си го препрочита и да се досеща, защото наистина ЖЕНИТЕ СМЕ КРАЙНИ! ЖЕНИТЕ СМЕ УЖАСНИ СЪЩЕСТВА