В душата на една фея

Дивее ми се... просто ми се дивее... живее ми се ... ей така  i am just trying to work out how to be by myself   ж и в е е  м и  с е . . . днес се навършват 365 дни, 52 седмици, 12 месеца, 1 година от запознанството ми с него. Както и очаквах тогава - година по-късно нищо от това, което се случи тогава го няма сега ... пуф и отлетя ... като чайка над океана пресичаща cape cod и MA ... случи се онова, което знаех, че ще се случи, защото се бе случвало и преди... и въпреки, че знаех, че ще се случи живеех с надеждата да е различно, но го живеех сякаш е за последен път... не съжалявам.. съжалявам само, че се оказах права за пореден път. Година по-късно не съм по-намерила себе си, не съм по-свободна, нито по-щастлива ... година по-късно се чувствам сякаш съм се събудила от сън и то красив сън и се опитвам да живеея от части в него, отчасти с надеждата да се повтори, когато вечер легна и затворя очи ... но вече 9 месеца - н и щ о .... и защо ли очаквам нещо ...

[temelkoff]: Това е #СреднияБългарин - пълен с устрем : Мечти. Българин. Устрем .... Сбъдване . . .

Have you ever really just had a person with whom you just want to sit and say nothing? Or with whom you can talk 24h? Or with whom you can share your deepest thoughts and pain? Or with whom you argue because you have so different belives but then in the end of the fight all you want to do is hug them and kiss them? Have you ever had a person who you look in the eyes and its like you have known them all your life? Have you ever had a person with who you want to live the rest of your life, who you can follow to hell, who you can make a promise to even before knowing what you promise, to unseratand them even if its not your vision..... Have you ever had this person?