Човеко, дяволите да те вземат
Дяволите да те вземат, човеко! Най-големите... не е възможно така да се разхождаш фриволно в съня ми. Не е допустимо да вземаш спокойствието на неделите, в които трябва да съм продуктивна и да си напиша курсовата. Не е логично и разумно да нахълтваш... емоционално тревожно ми е заради теб. Гаден си. Гаден си за това, че влизаш и излизаш и нищо не казваш. Че ми позволяваш да те прегръщам на сън. Че в действителност не пишеш, не говориш, не се мяркаш. Че ми се налага да отварям чатовете ни и се улавям как чета, а очите ми от тъжни още по-тъжни стават, душата ми се свива още повече на кълбо и усещането в корема ми е все едно съм повръщала цяла нощ, а на гърлото ми една буца дето, а съм се напънала да я изкарам, а съм се разревала като малко дете в детската градина.... Човеко спри се, отърви ме от тази твоя природа, не издържам вече, нито физически, нито емоционално. Обичам те, разбираш ли и цялата ми душа и същество са обсебени от теб... а ума ми казва - бягай, бягай на далече! Mr. ...