В душата на една фея

Точка. Mr. Sweet

Имали ли сте приятел, който е от тези свободни, творчески души, които търсят призванието си и щастието си и никога не се спрират на едно място. Такъв приятел, с който комуникацията ви винаги е зависела от това в коя част на света се намирате, какви мечти преследвате или в какво настроение сте изпаднали. Приятел, на който винаги желаете най-доброто и понякога не ви трябват думи, а само да седите до него и да усещате присъствието и енергията му. Ей такъв, на когото можете да кажете всичко. Такъв, където не го свърта на едно място и усещате как не знаете в какъв момент той вече няма да живее в съседния вход, а на хиляди километри от вас... минават се месец два три и пак го засичате пред блока, или чувате някой да ви вика под прозореца. Такъв, на който прощавате много неща, такъв, с който излизате да му дадете буркан лютеница в 10 вечрта или да си купи тютюн в 1 през нощта... такъв, който ви праща видео съобщения през скайп или който се ентусиазира от една ваша дума и не може да спи после ...

Има едни песни, дълбоки едни такива. Толкова дълбоки, че когато ги чуен подсъзнанието ти подскача на едно място 2 метра, отлепя се и се превръща в съзнание ... Съзнанието ти предава вдичко и тялото ти започва да го боли... Боли го, както боли зъб, боли го както боли от мускулна треска, боли го и се къса, защото знае, че нищо не може да направи освен да потърпи... Усещането е на разкъсване на кожа с фин нож, като драскане на скица по човешко тяло.. Татуираш си думите в сърцето отново и отново с всяко изслушване... Има такива песни и душата ти на тях реве като малко дете и се къса като оризов лист хартия... Мразя и обичам себе си в тези моменти. Доказвам си, че не ми е безразлично, и че аз съм човек и притежавам сълзи... Но когато тези песни са свързани и с теб, драги ми притежателю, на моите емоции, то тогава картинката се влошава двойно повече ... Тогава ми прилошава..  Гади ми се до неузнаваемост и имам усещането, че душата и спомените ми искат да излезнат през всяка възм...

Излизаш от работа. Стъпка извън офиса и те лъхва топъл феврурски бриз. Заставаш на спирката да чакаш автобуса. Слагаш слушалките в ушите. А там зазвучава нова песен...оназ...

През зимата в София има един красив магичен момент рано сутрин. В момент когато времето е ясно а температурите са около 0 грасуса при изграв слънце Витоша бива озарена. Ц...

Пропилях една, а после две.. три сълзи Душата ми на две се сви Кажи Как любовта от сърцето се изтръгва Как спомени се трият Как караш душата ти да замълчи Как блокираш мисл...

Не мога да си обясня как и защо, но от няколко дена на сам къде сънувам него, къде другия господин от южния ни край, къде един симпатяга с невероятен глас... съпътстващи с пистолети, къде мен ще ме ранят и то с халосни патрони, къде аз ще се вкарам в холивудския филм и ще убия някого... издирвания, разследвания, пътешествия, хора от миналото ми ... Луда работа, луда!