В душата на една фея

Искам да кажа, че скоро не бях изпитвала онова чувство. Чувството някой специален да направи нещо за теб без да си го искал, молил или очаквал. Безценно е. А Той ми направи капучино . . . Mr. Той

Днес е 21 май ... - първи от четирите почивни дни - нощ на музейте но това за всеки, за мен - второ виждане с Алек или реално първо, защото предишното беше на паметната ни дата 20 Март, когато беше премиерата на филмът им "Звярът е все още жив." на София Филм Фест. Паметна дата, защото по стечение на обстоятелствата трета поредна година се виждаме на тази датата и то предимно ни е първото, че понякога и последното виждане за годината. Ние нали се виждаме веднъж, най-много два пъти. Е да за по четири пет часа дъра-бъра, от които много малко са за нас двамата. Всъщност не бих казала, че се познаваме. Ние сме си културни дружки. Ето най-сетне успях да лейбализирам взаимоотношенията ни. Културна дружка = човек, с който комуникираш предимно и основно за културата в широкия ѝ смисъл. В нашия смисъл говорим за театър и кино. Основно. Но не само.... Всеки от нас е хукнал да се развива все в странни сфери, занимава се с много неща... живеем квартал до квартал, а ето до к...

Ето ме. За поредна сутрин се събуждам. Потна. Заради теб. Ти си виновен. Виновен си, защото се прокрадваш нощем тихо и скачаш в съня ми. А аз съм слаба и не мога да те изгоня. Ти разбира се седиш, колкото ти си пожелаеш. Аз не мога да те спра, колкото и да опитвам. Както стана всъщност. Ти си там, а аз съм тук. Тази нощ за откровения бе. Защо и какво изпитваш? Проговори ми!? Дали бе ти или онова, което Юнг нарича подсъзнание? Не знам. Но ми се иска да вярвам, че си ти. Точно година и шест месеца по-късно ти продължаваш да ме измъчваш... с присъствието си, с думите си, с погледа си, с прегръдките си ... с онова, което си ти! Мамка му, обичам те!

Мамка му. Не трябва да го казвам точно днес на Великден, но МАМКА МУ. И знаеш ли защо го казам. Ами заради твеб. Година и половина по-късно дори и след 2 вечери прекарани с друг ...