Безнадеждната любов... или обич трябва да я нарека?!

Някак романтично носталгично и тъжно дори в бъдеще време .... Имах друго нещо в главата си преди час, но вече се изпари... изпари се и онова чувство на тревожност... не защото реално тревогата е минала, а за да се самосъхраня... за да не се вглъбя в нея и тя да завладее съществуването ми.... но ще се опитам да пресъздам някаква част... За първи път изпитвам това усещане на безнадеждна обич... или любов трябва да кажа? Безнадежността те обгръща и те задушава с любовта си до степен, в която ти се плаче... и разбираш всички филми, които си гледал... разбираш всичката болка, която си съпреживял в ромнтичните филми... спомняш си всички книги, разкази и стихотворения докоснали се и говорещи за безнадеждната любов.... ..но тя не е любов на влюбване... тя не е любов на привързаност ... това е любов на единомислие... това е любов на споделяне на гледна точка, на мечти, на виждания, на морал и ценност, на идеи, ако щеш... това е любов на съпричастност, кооперативност, разбирателст...