В душата на една фея

Всъщност трябва да добавя! All the conversations that has been started All the thoughts that had been though All the things that we meant to share All the words we didnt have the time to say All the feelings we did not have the courage to share All the times he have said "its for a one on one conv" or "A topic for the morning coffee" or "Another time, another place" or "Lets talk about this outside this place" It feels like our relation is the unspoken one. Like i feel what you want to share I feel what you are feeling I feel you on a different level that I feel most people Like we do not need words on most times to know what we have to share But its like we still feel the need to say it To have it on the table To know what we are dealing with To prove ourselves one more time that we are on the same track and there is no doubt about that To convince yourself that you are right by sharing wit the other and having the approva...

Има едни такива моменти в моя живот, в които искам да говоря само с конкретни хора. Те обикновенно са една шепа. Броят се на пръстите на едната ми ръка. Тези моменти са придружени от едно от двете състояния: 1. депресия (силна дума), отчаяние, меланхоличност - go with the flow 2. енергия, ентусиазъм, действия - buzzing Това е така, защото в единия случай не мога да се запрА, както се казва. В другия нямам желанието да чувам никого и нищо, камо ли собствените си мисли и чувства. Сега върпосът е къде съм сега? Сега съм в положение №2, за разлика от същата ситуция, в която изпаднах преди година, но положението беше №1. Сега искам да говоря само с определени хора. За определени неща. И да действам. Да мечатя. Да сбъдвам. Нещата да се случват. Това искам. Само, че ми се налага да говоря и с други хора. Хора, които не усещам и не проявявам интерес. И то е реципрочно. И в двете положения има нещо сходно има хора, които те разбират и има хора, които не те разбират. Аз в случая искам...