В душата на една фея

Всъщност да ви кажа: обичам си настроенията и не ми трябва някой, който не ги разбира и по-малко уважава няма да се изивинявам за тях и не искам "прошка" за направените от мен избори. Робувам само на себе си - ако щете приемете го за моя син. Всъщност аз си нося последствията от действията и взетите решения, не разбирам какво ми го напомняте. Всъщност ако искам само да ви ч*кам, ще го правя. И не се преструвам да ме интересувате. А онези, които ме интересувате, а търсите само да ме изч*кате - моля продължете нататък. Знам, че не ви касае моето духновно и емоционално състояние. Всъщност свикнах, че онези мъже, които си заслужават са вече заети. И с право. Всъщност свикнах, че онези, които са свободни така са избрали да бъдат. И всъщност има с кого да съм, но не искам да съм с тях. Онези, с които искам да бъда - са вече заети... И така... всъщност кой и за какво го касае?

Не съм те виждала цяла вечност. За първи път се срещаме през лятото. Почернял си, явно Варна ти се отразява добре. Искаш да знаеш за мен и моите подвизи. Заякнал си. Харесваш ми. Виждам как мускулите на ръцете ти се очертават. Онази бенка там е сякаш нарисувана с молив за очи. Бях забравила как избягваш погледа ми. Обичам да се обръщам към теб по фамилия. Ти си моята арт тръпка. Онази, която никога не съм имала. Сега се сещам - винаги, когато съм опитвала да флиртувам с теб ти се дърпаше. Отвратително дразнещо е - парфюмът ти е по мен. Това не ми помага в топлите летни дни, в който само си мечтая... За приключение. Заякнал си. Харесваш ми. Парфюмът ти ме преследва. Искам те. Mr.Art