На мен пък не ми е студено, нищо че е -11С навън. На мен не ми е противно, че не чистят улиците навреме, че снега се топи, че има лед, че ту е топло в градския, ту не е, че трябва да чакам на спирката същите минути, както и лятото, нищо че ги усещам двойно повече. Не, не ми е кофти, защото, аз продължавам да мечтая. Защото мечтите ми нямат сезон, температура или настроение. Защото аз живея и искам още повече да живея. Защото амбицията ми не се определя от чифтовете дрехи на мен или количеството изгледани филми, или изпити чаши кафе, чай, дай Боже вино. Защото музиката ме кара все така да танцувам - дори да ми е по-трудно, заради шапката, шала, ръкавиците и ботушите... Защото живота е живот, въпреки външното. Защото вътре в мен е слънце, плаж, море... Защото вътре аз обичам и копнея, Да живея.
