В душата на една фея

ръце на гушата невидими стискат едвам преглъщам, боли, в очите сълзи стичат се бързо и леко, на едри капки без звук, без стон, боли, поемам дъх, опитвам се да не мисля, но липсва, липса е усещането. повтарям си, че не е то, повтарям си, че е лъжлово, но не спира да боли, ръката отпуска, сълзите спират, успявам да преглътна. изтривам сълзите с ръка, оправям миглите, отварям широко очи, и продължавам натам. както винаги до сега.