Обичам да виждам онзи поглед на драконче,когато се усмихне - вдъхва добронамереност...
Знаеш ли той е странен.И не го казвам само защото всички хора,които са ми интересни са странни по някакъв начин,ами защото е така!. ... може на всеки да му се струва един връстник,просто едно момче...но за мен...за мен той е култура,начин на мислене,начин на поведение...желание за живот!...той е проницателен по някакъв начин....той е силен...силен духом,силен тялом.....със заразителен смях и достатъчно изразителен,но сякаш онова,което долавям е само едно спокойствие....вътрешната красота на този човек е магнетична и мистериозна...мислите му нито знам....чувствата още по-малко....
знам онова,което усещам и виждам...
Желанието ми да го опозная се възпира от един факт,а именно страх...страх от разочарование....не той мен,а аз него...страх от загуба на интерес...и този странчен трети човек,седящ като накит на врата му вътре в мислите ми.....
Защо говоря за него?!А,и той ме провокира със спокойния си начин на живот и с онова свободно мислене...доказвайки нещо на него (на подсъзнателно ниво) се доказвам на себе си,което ми е повече от достатъчно!....
Но знаеш ли иска м се да го опозная,макар сега да ми се струва невероятно непостижимо....макар да не знам как....
Ако ме чуе как говоря би се смял,но би му било интересно....
Е знам ли?!Един ден...един ден....
Ноември 2010