Ти

С всяко твое пристигане се вълнувам,
говора на хората около мен за теб,
сещам се моменти от предишните ни срещи, моменти на смях и на сълзи...
С всяко твое прибиране аз отброявам дните, минутите...
А после започвам да броя кога ще пишеш..
да се видим...
С всяко твое прибиране ми се иска то да е последното,
да кажеш, че оставаш, че това е, избираш родината.
С всяко твое прибиране се моля да имам час повече от предишната ни среща,
моля се да не трябва да те деля с други хора, или да трябва да се притеснявам от хорските шушукания.

С всяко твое тръгване рева.
С всяко твое тръгване мисля с дни за теб, за нас...
С всяко твое тръгване разказвам със седмици - носталгия го наречи.
С всяко твое тръгване творя.
С всяко твое тръгване отброявам дните до следващите 2 часа с теб...

От дълбините:

Зрялост

Дали има смисъл да се бориш със себе си? Дали има смисъл да търсиш себе си? Дали някога ще узнаеш кой си? А дали някога ще осъзнаеш кой си станал? И кога точно ще разбереш дали си узрял, дали си станал онзи, който си искал, дали някога си могъл да го постигнеш, дали някой може да го постигне, дали всъщност сам разбираш кой си или само другите разбират? Какво всъщност е зрялост? Дали зрялост е, когато приемеш себе си? Дали зрялост е, когато приемеш другите или приемеш, че има различни? Дали зрялост е, когато избереш да се бориш или зрялост е, когато приемеш, че си такъв. Дали зрялост е опитът за промяна или зрялост е приемането на реалността? Дали зрялост е реализмът или зрялост са мечтите и непрестанното им преследване. Дали зрялост е, когато осъзнаеш, че ти си такъв каквъвто си и душата ти копнее за онова което копнее, но ти знаеш, че не така искаш да живееш, не така както душата ти е устроена, защото разумът вътре в теб крещи „Грешно е! Не го прави! Ти не вярваш в това! Ти не искаш...
Прочетете още