В душата на една фея

реве ми се... разбираш ли разбираш ли, че ми се реве реве ми се за теб по-лошо рева за себе си реве ми се за това какви компромиси трябва да правя реве ми се за това, което знам и мога повече ми се реве за това, което не знам и не мога не мога да живея не знам как така и не се научих не мога да съм спонтанна не мога да съм експресивна не мога истински да живея завиждам на онези, които го могат завиждам им на смелостта завиждам им че действат въпреки страха завиждам им, че искат завиждам им, че ще паднат и след това ще намерят сили и смисъл да станат завиждам им, че ще ги заболи и след това ще намерят енергия и подкрепа да продължат защо не мога и аз? Mr Vice Versa

.отвратително е... адски объркващо... цял месец филми и накрая първият филм, който си пускам вкъщи ме разтриса... с качество, с яснота... толкова е прост, че ми въздейства на всякакви нива и всички сетива... това е първият филм с толкова много музика в него и да е толкова брилянтно подбрана... няма парче, което да не ми хареса... боже колко е истинкси... не знам дали, защото съм била в Америка и всичко, което се показва в този филм е именно онази, част която иначе обичат да не показват - пътища, бедни семейства, хора на които им се налага да работят какво ли не, в пустоща или да са постоянно на път .... колко е лесен да те докосно през човешката драма, която на всички ни е позната и същевременно чрез първичността, спонтаността и чистотата на една любов пламнала на паркинг ... жертвите и възприятията... двойния стандарт и мечтите ни ... необходимостта ни от приключение, които в ежедневния забързан живот ти липсва, а на екрана е така добре представена през точно тази рутинност е уника...

Петък е. Минава 21ч. Влизам в тоалетната на заведението. Вдигам роклята. Свалям бикините. Навеждам се. Не усещам нищо. Всичко е машинално. Гледам в земята. Виждам малка черна бубулечка да върви срещу мен. Колко е близо и колко е далеч. Дали знае къде е и какво се счучва. Ах как й завиждам точно в този прекрасен момент. През главата ми минават две креативни изречения. Идеални за старт на следващата ми кратка история. Поглеждам в страни и виждам бегло и размазно отражение. Това съм аз и не съм аз.. едноременно. Вдигам си бикините. Пускам си роклята. Излизам от тоалетната и се озовавам пред ново огледало. Кому е нужно толкова огледала се запитах. Отново се погледнах. Образът, който виждах ми харесваше. Най-сетне нещо различно от “силната жена”. Очите ми бяха червени, леко подпухнали и с широки зеници. Даааа, виното! А и с виното - той.... Всичко в мен се сви и сълзите ми текнаха отново... Ридаех като малко дете и не можех да се спра. По-важното - не исках да се спра. ТЯ ме поглежда и ре...

Има едни песни, дълбоки едни такива. Толкова дълбоки, че когато ги чуен подсъзнанието ти подскача на едно място 2 метра, отлепя се и се превръща в съзнание ... Съзнанието ти предава вдичко и тялото ти започва да го боли... Боли го, както боли зъб, боли го както боли от мускулна треска, боли го и се къса, защото знае, че нищо не може да направи освен да потърпи... Усещането е на разкъсване на кожа с фин нож, като драскане на скица по човешко тяло.. Татуираш си думите в сърцето отново и отново с всяко изслушване... Има такива песни и душата ти на тях реве като малко дете и се къса като оризов лист хартия... Мразя и обичам себе си в тези моменти. Доказвам си, че не ми е безразлично, и че аз съм човек и притежавам сълзи... Но когато тези песни са свързани и с теб, драги ми притежателю, на моите емоции, то тогава картинката се влошава двойно повече ... Тогава ми прилошава..  Гади ми се до неузнаваемост и имам усещането, че душата и спомените ми искат да излезнат през всяка възм...

Seeing a photo of the sign  i am thinking how young people of Western European countries love this place, they just adore it and people there can't see what we foreigners see of their home place, they can't feel how we feel there when we go ... Cape Cod for those young people is like a salvation, like a dream come true, it is their new chapter... it changes their lives for good... they enter a new themselves, they change and then they go back and they turn their heads and they see only smiles, and they are nostalgic and years pass they still can't stop talking about it, they start dreaming of going back and experiencing what they had that amazing summer they were there.... and they look over photos, they tell stories, they laugh and they cry over what happened to them, over that chapter... they can never be the people they used to be after they entered the Land of the possibilities and they experienced the adventure called Cape Cod.... I envy everyone that is going there no...

Сърцето ми се разтуптя . . . Mr. Sweet

Мозъка ми е изтощен, изхабен, отпаднал, западнал душата ми два пъти повече, най-вече изхабена.... Знам  защо и това още повече ме вбесява.... омръзнаха ми настроенията, които ме скапват по-бързо от всякога сега искам това, после друго днес ми казваш това, утре друго и пак не е само това.... има и още .... Има и още, защото отново се хвърлих в дълбокото без спасителна жилетка с опит да се науча да плувам и в момента съм на предла на силите си.... скоро и ще се предам, ще се удавя, ако някои не ме измъкне от там, ако не ми подаде пръчката, пояса или просто сламка да се хвана... пласебо ефект, ако щеш..... И не е като да има кой да виня... виня себе си за това, че ми хареса мястото, гледката, водата и фактът, че този път ти си в нея..... Аз се давя, а ти вместо да ми помогнеш да се науча да плувам, да ме извадиш, ме потапяш повече и повече... казваш ми врели- некипели с огромно спокойствие, защото така ти си се научил да плуваш ..... Омръзна ми от самата мен!

Madlen Nenkova: Is feeling happy, excited, motivated, interested, provoked, intrigued, over the moon.... And that is because of YOU, I can only thank you, thank you for listening, thank you for asking, thank you for being interested, thank you for smiling, thank you for being who you are!!! I wanna see you again and again, I dont want to have to watch for the time cause I want to hear more, I want to share more, I want to keep talking with you - to discuss and even to do, do, do .... God, I missed that feeling and you gave it back to me...it is not that i need you, or need the feeling, no I just enjoy it and I love spending meaningful time with someone that is who you are..... So thank you again! I hope I see you soon .... Mr. Art

Днес някак си , за части от минутата изпитах онова вълнение от срещата на два погледа, ...погледи, които първо се срещат случайно, после се търсят, а накрая дори не се подместват от другият.. докато в един момент не светне зелено на единия, а другия остане да чака още на сфетофара...

You know, I am looking at my red ribbon that you tied on my right hand and I am wondering what have you wished me but in the same time I don’t want to know cause it is our secret, nobody knows about it – what does it mean or how did it end up on my hand or even why…I am happy that I thought of it, I am happy that you didn’t say anything …. I am just happy about it … but in the same time I am sad, I am sad because it reminds me of you, not that I don’t want it but it is connected to all the questions in my head… questions for the future we will never have, questions for the past we already had – no present cause here is the present and you are not with me, you are not next to me and I cannot touch you so I am sad and I hate this moment so somehow I prefer the questions …. Questions about the future which I know I shouldn’t ask, I should even be thinking about them but here they are: popping and popping into my mind … ‘What should it be if we had more time?’, ‘What would you feel ...

Обичам да живея живота си забързано!Понякога това значи да се мятам от пътуване на пътуване,а друг път просто много работа за вършене една след друга.Давам си сметка,че колкото и сладък да е този начин на живот рано или късно пак се връща онзи период,когато нямаш нищо за правен и съответно те хваща мързела и изпадаш в летаргично състояние.И ако това се случи зимата си казваш ОК и без това на вън е студено и гадно времето,и ако искам да изляза ще трябва да облеча един тон дрехи.Обаче,ако това ти се случи във време когато климатичните условия са идеални за добре свършена работа и заслужена почивка тук и там никак не е ОК! Това лято трябва да бъде за бързия начин на живот...едвам да смогвам да оправям багаж и да пазарувам....да тичам след рейсове,влакове и самолети!Да правя схеми,да водя телефонни раговори,да се нервя и накрая сладко да стигна дестинацията и да си отдъхна и да се раздам на макс....Искам преди да започна новият етап от живота си да знам,че детските ми години са завършили п...

God I am so into it.... I have never felt like this before after watching a movie....like i have butterflies in my stomach..like i was one of these 3 women..... I have so many emotions in me that i cant start...i can tell what i experience..i need time to assimilate...but i never though i am going to see such a movie ever.... Чъвствам се завладяна...чувствам се обладана...чувствам се inspired... чувствам че имам нужда от нещо различно....имам нужда да опитвам,да изпитвам,да бъда,да творя....имам нужда да живея.....имам нужда да откривам.....да обичам да мразя....искам да искам ...искам да знам.... искам да мога!... не съм сидурна дали аз искам на моменти ми първо относно два типа жени ти си ги видял наивни само не разбрах защо?! в смис всички жени са наивни в един момент... дори и тези които са здраво стъпили на земята и винаги ще го има онзи момет на това "Обичам го , но не съм влюбена в него" освен ако мъжът наистина не е добър в онова коеот пртави и иска.... и жена му вина...

Вечерта беше изключително емоционална за моята натура..... Но най-важното е,че го превъзмогнах...приех го и сега се усмихвам.... сега слушам хубава музика,която ме кара да се усмихвам.... чета коментарите във ФБ на поста ми: Ъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъ и се засмивам с глас от един непознат.... гледам едно сладурско филмче от 2009 и си казвам:"ех и аз да бях такава авантюристка" мисли я си как другата седмица ще бъде на пълно обороти и ще се раздавам мисля си как за едно секунда щях да ти изпратя думите "обичам те" и галя едно коте,което поне то оценява моята любов и се разтапя от удоволствие в краката на мама..... Е да аз обичам света..... аз се усмихвам въпреки всичко.... Аз съм Аз и не ще ме помръднеш и парченце шоколад! ... Лека нощ и сладки сънища....!

Така петък беше странно каръшки ден!.... След като излезнах от даскало всичко тръгна наопаки: тичах за 9ката спря тока точно след като се бях натъманила като кучка в каручка да гледам Анатомията на Грей тръгнах за урок на време,минавам около 50м и се усещам че нещо ми е много свободно и леко и се усещам,че съм си забравила папката с нещата за урок едва ли не тичах до Плиска,след което се нареждам на опашка в 345 за едни тъпи малки бонбони и разбира се работеше само 1 каса и 2 дядовци пред мен напазаръвали като за следващият век видяха ме и не ме пуснаха отивам на спирката да си хващам 604 и го гледам как затваря врати и потегля започвам да пиша смс и нещо ме накара да си вдигна главата,в този момент 204 и една парашутка се сблускаха леко- айде авария ... стана опашка след тях дописвам си смс-а вдигам голава към таблото да видя след колко време имам 604 и показва 13 мин,.....истерясах! обаждам се на мама,казвам ѝ,тя казва няма да ходиш на урок,прибирам се и нямам нет обаждам се в Мегала...

имам нужда да пиша....имам нужда да творя .... имам нужда да си изливам мислите чувствата емоциие плановете желанията мечетите персонажите в главата си.... имам нужда от всичко това....когато пощата ми е свъвстем празна цял ден...когато телефонът ми не е звънял с дни .... когато никой не ми пише в скайп с часове....когато никой не ми отговаря на смсите....когато хората на които държиш не са до теб .... когато спомените избледняват...когато заспивам нощем....когато гледам филм или чета книга.... когато си сам със света...когато се чувствам сама...когато съм мотивирана ... когато съм силна...когато ми се плаче или когато ми се говори с някой... да пише ми се..... имам нужда думите да се изливат като поток .... има нужда мислите ми да биват записвани....имам нужда да ги чета...да мисля по тях... имам нужда да знам как се чувствам и къде съм във времето.... знам че винаги съм била сама но от скоро това не ме притеснява..... имам нужда да живея...имам нужда да пиша за живота.... за онова ко...

не разбирам какво им става... знам че съм болна....знам че съм зациклила..но това не ми пречи... докато явно на тях им пречи... жалко....но наистина нямам нерви за вас!.....като сте в по-добро настроение ми пишете

[00:06:32] Mädly: искам някой...озни някой дори не му знам името....вече ме объркват хората... не знам какво искат от мен.... [00:06:47] Mädly: аз знам че искам приятелство загриженост комуникация заинтересованост [00:06:49] Mädly: и един [00:07:07] Mädly: един който да е различен от всички хора които правят живота ми изпълнен с щастие [00:07:18] Mädly: един който да всява смут...но да ме кара да летя.... [00:07:26] Mädly: един който да подкосява краката ми.. [00:07:33] Mädly: един който да ме разбира... [00:07:37] Mädly: да ме подкрепя... [00:07:45] Mädly: но и да спори с мен.....да е опиянен.... [00:07:49] Mädly: да е различен... [00:08:02] Mädly: а онзи ден....а онзи ден се върнах там ...върнах се в детските си години.. [00:08:13] Mädly: и този път не ме беше страх [00:08:21] Mädly: просто бях спокойна [00:08:35] Mädly: и се наслаждавах на мига макар и така грозен отстрани... [00:08:55] Mädly: но само влюбен човек би ме разбрал....само той би видял каквото виждам аз [00:09:04] Mädly...

Човекът който ти беше за мен...къде отиде той? Какво направи ти със него... Аз искам предишният...аз не искам теб... аз искам него..той да ми говори....той да ме напътства...той да ми помага...той да ме обича... къде отиде той.... илюзия ли беше..... аз ли го промених... времето ли мина...промени ли се.... затри ли се...изгуби ли го.... погуби хубавото полезното същественото... намери го.....!имам нужда! не искам теб... искам него.... искам да ме провокира...искам да мисля.....искам да ми каже кога.. да ми каже къде и защо...искам него ..........!