Баладично душевно отклонение
Има едни песни, дълбоки едни такива. Толкова дълбоки, че когато ги чуен подсъзнанието ти подскача на едно място 2 метра, отлепя се и се превръща в съзнание ... Съзнанието ти предава вдичко и тялото ти започва да го боли... Боли го, както боли зъб, боли го както боли от мускулна треска, боли го и се къса, защото знае, че нищо не може да направи освен да потърпи... Усещането е на разкъсване на кожа с фин нож, като драскане на скица по човешко тяло.. Татуираш си думите в сърцето отново и отново с всяко изслушване... Има такива песни и душата ти на тях реве като малко дете и се къса като оризов лист хартия... Мразя и обичам себе си в тези моменти. Доказвам си, че не ми е безразлично, и че аз съм човек и притежавам сълзи...
Но когато тези песни са свързани и с теб, драги ми притежателю, на моите емоции, то тогава картинката се влошава двойно повече ... Тогава ми прилошава.. Гади ми се до неузнаваемост и имам усещането, че душата и спомените ми искат да излезнат през всяка възможна пора, за да мога да оцелея и да се съхраня....
I am a difference maker 《music》
Mr. Sweet