В душата на една фея

боли. истински боли. боли както само тогава може да боли. усещането е сюрелистично. сякаш съм била там, а никога не съм. сълзи .. от тъга... боли... всеки път се питам до къде може да достоигне човешката раса по безрасъдност, омраза, безпомощтност ... да се самонаказва така както нито един друг вид на тази планета... да моли.. да се бори за свободата си, която не знае в какво се изразява ... какво представлява боли ме бе, боли ме ... защо сме толкова тъпи и изпълнени с гняв, гняв към себеподобните ... гняв към себе си... защо не можем да преглътнем егото си и да вървим напред заедно.... рева като малко дете ... рева и сърцето ми се къса... рева и се дера и не мога да го проумея, не мога в думи да го сложа.. да обясня целия този хаос, който се създава... и се питам защо? защо вече години? години на война... години на терор.. години на омраза и неразбирателство... години на загубени души.. години на унищожение.... защо? -> 13 Hours: The Secret Soldiers of Bengazi

Здравей! Току що изгледах поредния епизод на Suits. Не знам дали съм ти споделяла, но когато съм тъжна или умислена - в онова интровертно състояние - си пускам сериали да гледам. Сериал, а не филм, защото сериала има много епизоди и ако искам може и да не свършва. Кара ме да се прехвърля в една друга реалност, тази която не е моята. Днес даже сътворих една страхотна метафора с филм - да гледаш един филм, да си кажеш "много е як!", но когато се замислиш дали би искал да си на мястото на главния ферои, да си кажеш "а, не мерси, аз съм пас". Трябва да си го брандирам. Та по този повод се сетих да ти пиша. Гледам Suits и си мисля, че аз и ти можем да се опреличим като две двойки в този сериал. Едната е Харви и Майк, където аз съм Майл. Втората е Харви и Дона. Шизофренично от моя страна, тук отново ти си Харви, а аз Дона. Мисля си, че така ги определям именно заради взаимоотношенията, които сме издградили в моята глава. Все повече си давам ясна сметка, че няма нищо...

.отвратително е... адски объркващо... цял месец филми и накрая първият филм, който си пускам вкъщи ме разтриса... с качество, с яснота... толкова е прост, че ми въздейства на всякакви нива и всички сетива... това е първият филм с толкова много музика в него и да е толкова брилянтно подбрана... няма парче, което да не ми хареса... боже колко е истинкси... не знам дали, защото съм била в Америка и всичко, което се показва в този филм е именно онази, част която иначе обичат да не показват - пътища, бедни семейства, хора на които им се налага да работят какво ли не, в пустоща или да са постоянно на път .... колко е лесен да те докосно през човешката драма, която на всички ни е позната и същевременно чрез първичността, спонтаността и чистотата на една любов пламнала на паркинг ... жертвите и възприятията... двойния стандарт и мечтите ни ... необходимостта ни от приключение, които в ежедневния забързан живот ти липсва, а на екрана е така добре представена през точно тази рутинност е уника...

Вчера отидох да гледам филмът за Стийв Джобс на Дани Бойл. Признавам, колкото и невежо да звучи, че знаех и продължавам да знам малко от биографията на този човек. Знам най-важното - родени сме на една дата с разлика около 30 години.Взех решението да го гледам, защото видях 5 номинации за Златен Глобус, тръби се, че ще се състезава за Оскар, отделно на това Майкъл Фансбендър играе главната мъжка роля.Интересно ми беше на какво ще е наблегнал режисьора и каква част от историята ще реши да разкаже... Все пак не може да се подмине и фактът, че се прави филм за един човек, който много нашумя поне в България последните 10 години. А, на всичко отгоре това е и биографичен филм правен по книга. Очакванията ми бяха нулеви, дори трейлъра не бях гледала. Филмът трае 2 часа и за мен това беше окей и дори не ги усетих как отлетяха. Може би, би запленил единствено хора като мен, с никакви познания за биографията на този човек. Хареса ми фактът, че Бойл решава да се спре именно на най-пиковите момен...

How do we know if we are in control? That we are not just making the best of what comes at us, and that's it. Trying to constantly pick between options. Like the two paintings in the living room. Or.. pepsi and coke? McDonals or Burger kind? Huyndai or Honda? Hmmm. It's all part of the same blur, right? Just out of focus enough. It's illusion of choice. Half of us can't even pick our own... cable, gas, electricity. The water we drink, our health insurance. Even if we did, would it matter? If our only option is Blue Cross or Blue Sheild what the fuck is the difference? In fact, arent they ... arent they the same? No, man .. our choices are prepaid for us, long time ago. ~Mr. Robot

"I mean, I get to tell the people I did the right thing. That's something. That's more than something. That's everything. That's what saves you in the end. You do the wrong thing, then you are done. Not at first... It only feels like a misstep at first a compromise, a concession to reality, a bad move well-played. But at some point you are only going in that direction. By the time you realize how far down that path you are, you are lost. everything is unrecognizable. You are unrecognizable to yourself. You find yourself doing things you never thought you'd do in whats you never thought you'd do them to save things you're not even sure you want to save, but you can't help it. That's when you're done."

Урок. По морал нравственост и ценности? Филм заснет по вестникарско заглавие. Филм без музика. Актьори без грим и собствени имена. Дали е актриса или и тя като главния персонаж някъде в годините е изживяла спадове. Възможно ли е да се разгледа мъжката роля във филма? Дали е основен, дали е търсен ефект? Крайно реалистичен каза режисьора. А не е ли това историята на маса българи? Универсална история казва Христо. До токова, че без съмнение съм склонна да твърдя, че събратята балканци се припознават. Аз лично съчувствах. Не се разплаках, не се и разгневих, но за миг се уплаших. Уплаших се от това че щом живота е предаден вече и на филмова лента то той става наистина реален. Искаме да е като на кино, а то какво стана. Един от най-добре направените български филми в последното десетилетие направен с малко средства и ресурс но вложени много дълбокомислие и чувтста, който човек може да усети от истинските цветове и звуците на градани природата. По-късно п...

Най-обичам да обичам онзи, който ме обича, но не мога да имам ...

"And promise me, no matter what is going on in my life - you wont feel bad telling me all the good things in yours." - Suits

Have you ever really just had a person with whom you just want to sit and say nothing? Or with whom you can talk 24h? Or with whom you can share your deepest thoughts and pain? Or with whom you argue because you have so different belives but then in the end of the fight all you want to do is hug them and kiss them? Have you ever had a person who you look in the eyes and its like you have known them all your life? Have you ever had a person with who you want to live the rest of your life, who you can follow to hell, who you can make a promise to even before knowing what you promise, to unseratand them even if its not your vision..... Have you ever had this person?

Ако всеки филм трябва да поставя въпроса за това какъв е проблема, след това във втори акт да постави въпроса защо този проблем е там и в последен 3 акт да постави решението на проблема. То какъв е проблема на Прелюбодеяние? Прекалено дълги сцени на безполезни детайли. Наблягане на сексуалните взаимоотношения, които признавам бяха красиви,прекаленото комерсиализиране с хубавата къща, добрата заплата и професия на един от главните актьори, възможностите за приключения и пътувания...опитът за контраст между материалното богатство и липсата на чувство за щастие, ориентация за щастие, заблудата в търсенето й и провала... и всъщност поуката за щастието ли беше? Интересно ми е. Разглеждат се два типа взаимовръзки във филма: родител/и-дете и мъж-жена. Единственото, което мога на пръв план да изведа на показ и се видя бяха всъщност опитите да бъдем щастливи чрез любовта на другия. Копнежа да е истинско, да чуваме 《обичам те》 и да ти се показва с безусловна отдаденост. Но да...

"Теорията за всичко" или аз бих го нарекла "Теорипта за любовта". Не искам да коментирам филма като сюжет, игра, подбор на актьори, и прочие. Това за мен е една добре изиграна любовна драма на един доказан изключителен човек и мозък, без да ми се обиждате, че толкова, може би, повърхностно се изрзявам. Моите изразни средства на този етап се простират до тук  и не претндирам дори да разбирам от изкуството кино, а само да съм един почитател. Този филм ме накара наистина да се замисля над това какво трябва на една любов. И в случая това би било лесно приложимо и в едно "нормално семейство", не само в това на Хаукин. Компромис, отдаване, поставяне на нуждите на човека пред своите, емпатичност, състрадателност, възхищение, подкрепа, опора ... сигурно мога да продължа (но спя).  До кога продължават те, обаче? Дали имат граници, дали имат лимит, дали имат изчерпване? От какво зависи да ги запазиш? Какво става, когато единият дава, другият само получва, за...

Sleeping Beauty... преди да гледам филма си мислех, че става дума за историята на момиче, което решава да компаньонства - проституира.... В последствие, след като изгледах филма, разбирам, че всъщност историята е леко поизкривена и прикрита. Опитвам се да асимилирам това, което видях и да го облека в думи.... определено е драма, която цели да предаде дълбока морална дилема и страдание на душата на една млада дама.... Много ми напомня на театрализиране (ако има такава дума), защото са използвали ефектът fade out, както аз го наричам. Страдание за обич, за внимание, да бъдеш забелязан... потребността от това нещо. Тази линия се обвързва с баналната - финансовите средства, които никога на един студент в западна държава не му достигат. Семейната линия само се споменава - майка алкохоличка. Няма подкрепяща среда - приятели. Има друг подкрепящ персонаж в лицето на изстрадал мъж готвещ самоубийство. Тук връзката на мъжа с главната героиня е доста заплетен, загатнат, но достатъчен, за да раз...

Странно е как животът ни понякога се преобръща за секунда. Днес си тук, а утре там. Днес правиш едно, утре дори онова, за което не си фантазирал.Днес с едни хора, утре с тотално различни на тях. Странно, нали? А всъщност осъзнавали ли сте как ни се случва нещо неочаквано в негативен аспект и не съумяваме да видим светлината, не си казваме "ами може и да е за добре" ... започваме да се оплакваме, да го мислим, ами ако бяхме направили така или инак, ако бяхме казали това или нещо друго, ако се бяхме държали по този или този начин, да ама не - след дъжд качулата не ни върши работа - ще настинме така или иначе, по-добре да се примирим и да се опитаме да се излекуваме и да продължим напред? Е поне хората с напрадничево мислене смятат и процедират така.... Ще попитате какво общо "т'ва с филма"? Филмът ме разтрогна много, принзавам - просълзих се накрая. Защо е въпросът. Доста реалистично и нецензурирано е направен, според мен. Дали е така, не знам. Не съм го разсл...

11.01 Alex Cross 15.01 The Women 16.01 Peace Loev & Misunderstanding 17.01 Escape plan 18.01 2 Guns

1. Veronica decides to die 2. The Recruit 3. Shooter

The Pill ..... едно леко вълнуващо филмче... Препоръчвам го, ако ви се гледа нещо неангажиращо и съответно, което да ви карта да се усмихвате от време на време ... Е за мен това филмче донесе и други емоции и размисли - като например колко може да се страхува един мъж от това да стане баща или как жените понякога наистина с право можем да се наречем control freaks ... дори стигнах до размисли на това какво може да породи една one-unprotected-night -stand .... въпроси, които надали бихте си задали.. и по-добре не :D но те минаха през моята глава. 6/10 http://www.imdb.com/title/tt1691154/