Мисли над един български филм: 《Прелюбодеяние》

Ако всеки филм трябва да поставя въпроса за това какъв е проблема, след това във втори акт да постави въпроса защо този проблем е там и в последен 3 акт да постави решението на проблема. То какъв е проблема на Прелюбодеяние?
Прекалено дълги сцени на безполезни детайли. Наблягане на сексуалните взаимоотношения, които признавам бяха красиви,прекаленото комерсиализиране с хубавата къща, добрата заплата и професия на един от главните актьори, възможностите за приключения и пътувания...опитът за контраст между материалното богатство и липсата на чувство за щастие, ориентация за щастие, заблудата в търсенето й и провала... и всъщност поуката за щастието ли беше?
Интересно ми е. Разглеждат се два типа взаимовръзки във филма: родител/и-дете и мъж-жена.
Единственото, което мога на пръв план да изведа на показ и се видя бяха всъщност опитите да бъдем щастливи чрез любовта на другия. Копнежа да е истинско, да чуваме 《обичам те》 и да ти се показва с безусловна отдаденост. Но дали на това не трябва да ни научат родителите или сами намираме собствения си път и се учим от проба- грешка? Дали пък счупената връзка родител-дете всъщност не дава своя отзвук в собствените ни връзки и именно те ни сближават и отдалечават и ни правят тези, които сме в любовта?
Единствената игра, която признавам във филма е на Ованес Торасян - главният актьор. Често пъти, когато гледам български филм си мисля 《ми че това и аз го мога》 обаче О. е от онези актьори, които си казваш 《висша класа са》... Не усетих дълбочина на нито едно ниво..  Фокуса ми се разми.. Не можах да разбера защо една от главните актриси уби мъжа си -до там ли ни води неспособността да се справим със собственото си нещастие, ревност, завист и невъзможност да се справим с грешно взетите и прибързани решения?

Не успях да разбера как главния актьор успя за толков кратко време да..., не знам дори каква дума да използвам,... да се подаде на изкушението. Никъде то не бе развито през неговия персонаж, което донесе изумлението ми при последвалата интимна сцена.

Момичето, съпътстващо главния актьор всъщност нямаше и една реплика. Днес чух, “не не е филм онова, което не е донесло промяна”. Не знам това само за документалното кино ли се отансяше или изцяло. Но този кино актьор нищо не промени до последно. Може би, ако бе продумала дори баналното (вече) 《обичам те》 поне щеше да има усещане за завършеност и истинска връзка помежду им. Едно признавам, успя да покаже без да говори, че е уплашена, щастлива, обича го, че разпознава промяната в главния актьор, но нищо в нейната история не се промени, за разлика от останалите 3 персонажа.
На края ми дадоха да гласувам за филма. Дадох му 4, заради Ованес, иначе щеше да е 3. Както един колега каза “3ките най-трудно се печелят”.
Надали ще остане като впечатляващ филм за мен, още повече да се чувствам емоционално ангажирана, както разбрах днес, че именно това цели игралното кино.
За мен той не постигна моите цели, неговите си - дано е успял да ги постигне.
Бих го орепоръчала заради играта на О и красивия му кравешки поглед. ♡

От дълбините:

Зрялост

Дали има смисъл да се бориш със себе си? Дали има смисъл да търсиш себе си? Дали някога ще узнаеш кой си? А дали някога ще осъзнаеш кой си станал? И кога точно ще разбереш дали си узрял, дали си станал онзи, който си искал, дали някога си могъл да го постигнеш, дали някой може да го постигне, дали всъщност сам разбираш кой си или само другите разбират? Какво всъщност е зрялост? Дали зрялост е, когато приемеш себе си? Дали зрялост е, когато приемеш другите или приемеш, че има различни? Дали зрялост е, когато избереш да се бориш или зрялост е, когато приемеш, че си такъв. Дали зрялост е опитът за промяна или зрялост е приемането на реалността? Дали зрялост е реализмът или зрялост са мечтите и непрестанното им преследване. Дали зрялост е, когато осъзнаеш, че ти си такъв каквъвто си и душата ти копнее за онова което копнее, но ти знаеш, че не така искаш да живееш, не така както душата ти е устроена, защото разумът вътре в теб крещи „Грешно е! Не го прави! Ти не вярваш в това! Ти не искаш...
Прочетете още

Безхаберно изтощение

Мозъка ми е изтощен, изхабен, отпаднал, западнал душата ми два пъти повече, най-вече изхабена.... Знам  защо и това още повече ме вбесява.... омръзнаха ми настроенията, които ме скапват по-бързо от всякога сега искам това, после друго днес ми казваш това, утре друго и пак не е само това.... има и още .... Има и още, защото отново се хвърлих в дълбокото без спасителна жилетка с опит да се науча да плувам и в момента съм на предла на силите си.... скоро и ще се предам, ще се удавя, ако някои не ме измъкне от там, ако не ми подаде пръчката, пояса или просто сламка да се хвана... пласебо ефект, ако щеш..... И не е като да има кой да виня... виня себе си за това, че ми хареса мястото, гледката, водата и фактът, че този път ти си в нея..... Аз се давя, а ти вместо да ми помогнеш да се науча да плувам, да ме извадиш, ме потапяш повече и повече... казваш ми врели- некипели с огромно спокойствие, защото така ти си се научил да плуваш ..... Омръзна ми от самата мен!
Прочетете още
Те ще минат през живота ти като полъх,разхлаждащ влажното ти чело,но аз ще съм Въздухът, който дишаш! Те ще са капчици роса и пръски от вълна в знойната жега,но аз ще съм живата Вода, която пиеш! Те ща са искрици в тъмната нощ,но аз ще съм Огънят, който ти свети и грее! Те ща са прах, носен от вятъра,но аз ще съм Земята, по която стъпваш,в която са се вкопчили дълбоко корените ти и от която пиеш живителни сокове! В замяна искам само да знам, че го знаеш! Ти укроти стихиите в мен с Любов и сърцето ти им стана дом!
Прочетете още