В душата на една фея

Не съм те виждала цяла вечност. За първи път се срещаме през лятото. Почернял си, явно Варна ти се отразява добре. Искаш да знаеш за мен и моите подвизи. Заякнал си. Харесваш ми. Виждам как мускулите на ръцете ти се очертават. Онази бенка там е сякаш нарисувана с молив за очи. Бях забравила как избягваш погледа ми. Обичам да се обръщам към теб по фамилия. Ти си моята арт тръпка. Онази, която никога не съм имала. Сега се сещам - винаги, когато съм опитвала да флиртувам с теб ти се дърпаше. Отвратително дразнещо е - парфюмът ти е по мен. Това не ми помага в топлите летни дни, в който само си мечтая... За приключение. Заякнал си. Харесваш ми. Парфюмът ти ме преследва. Искам те. Mr.Art

Имали ли сте приятел, който е от тези свободни, творчески души, които търсят призванието си и щастието си и никога не се спрират на едно място. Такъв приятел, с който комуникацията ви винаги е зависела от това в коя част на света се намирате, какви мечти преследвате или в какво настроение сте изпаднали. Приятел, на който винаги желаете най-доброто и понякога не ви трябват думи, а само да седите до него и да усещате присъствието и енергията му. Ей такъв, на когото можете да кажете всичко. Такъв, където не го свърта на едно място и усещате как не знаете в какъв момент той вече няма да живее в съседния вход, а на хиляди километри от вас... минават се месец два три и пак го засичате пред блока, или чувате някой да ви вика под прозореца. Такъв, на който прощавате много неща, такъв, с който излизате да му дадете буркан лютеница в 10 вечрта или да си купи тютюн в 1 през нощта... такъв, който ви праща видео съобщения през скайп или който се ентусиазира от една ваша дума и не може да спи после ...