Арт тръпка

Не съм те виждала цяла вечност.
За първи път се срещаме през лятото.
Почернял си, явно Варна ти се отразява добре.
Искаш да знаеш за мен и моите подвизи.
Заякнал си.
Харесваш ми.
Виждам как мускулите на ръцете ти се очертават. Онази бенка там е сякаш нарисувана с молив за очи.
Бях забравила как избягваш погледа ми.
Обичам да се обръщам към теб по фамилия.
Ти си моята арт тръпка. Онази, която никога не съм имала.
Сега се сещам - винаги, когато съм опитвала да флиртувам с теб ти се дърпаше.
Отвратително дразнещо е - парфюмът ти е по мен. Това не ми помага в топлите летни дни, в който само си мечтая... За приключение.
Заякнал си.
Харесваш ми.
Парфюмът ти ме преследва.
Искам те.
Mr.Art

От дълбините:

Зрялост

Дали има смисъл да се бориш със себе си? Дали има смисъл да търсиш себе си? Дали някога ще узнаеш кой си? А дали някога ще осъзнаеш кой си станал? И кога точно ще разбереш дали си узрял, дали си станал онзи, който си искал, дали някога си могъл да го постигнеш, дали някой може да го постигне, дали всъщност сам разбираш кой си или само другите разбират? Какво всъщност е зрялост? Дали зрялост е, когато приемеш себе си? Дали зрялост е, когато приемеш другите или приемеш, че има различни? Дали зрялост е, когато избереш да се бориш или зрялост е, когато приемеш, че си такъв. Дали зрялост е опитът за промяна или зрялост е приемането на реалността? Дали зрялост е реализмът или зрялост са мечтите и непрестанното им преследване. Дали зрялост е, когато осъзнаеш, че ти си такъв каквъвто си и душата ти копнее за онова което копнее, но ти знаеш, че не така искаш да живееш, не така както душата ти е устроена, защото разумът вътре в теб крещи „Грешно е! Не го прави! Ти не вярваш в това! Ти не искаш...
Прочетете още