В душата на една фея

A professor stood before his philosophy class and had some items in front of him. When the class began, he wordlessly picked up a very large and empty mayonnaise jar and proceeded to fill it with golf balls. He then asked the students if the jar was full. They agreed that it was. The professor then picked up a box of pebbles and poured them into the jar. He shook the jar lightly. The pebbles roll ed into the open areas between the golf balls. He then asked the students again if the jar was full. They agreed it was. The professor next picked up a box of sand and poured it into the jar. Of course, the sand filled up everything else. He asked once more if the jar was full.. The students responded with a unanimous ‘yes.’ The professor then produced two Beers from under the table and poured the entire contents into the jar effectively filling the empty space between the sand.The students laughed.. ‘Now,’ said the professor as the laughter subsided, ‘I want you to recognize that thi...

Чудех се дали да разкажа историята, която ме развълнува миналия петък или да я скатая дълбоко в дебрите на спомените, за да избледнее след време тотално, но тъй като за ча...

Той-него-градът

Съдба Джей Рип Имаше само един изход, тъй като нашите животи вече се бяха преплели в толкова сложен възел от блаженство и гняв, че нямаше как вземем решение по друг начин. Доверяваме се на жребия: ези – ще се оженим, тура –разделяме се завинаги. Монетата беше хвърлена. Падна, завъртя се и спря. Ези. Втренчихме се в нея с недоумение. После в един глас, казахме: „Да опитаме още веднъж, а?”

Един суфи учител пристигнал в някакъв хан, където решил да прекара нощта с учениците си. Ханджията му казал, че има две жени, едната красива, а другата грозна. - Ала въпросът е - казал ханджията - че обичам грозната, а мразя красивата. Суфи попитал: - Какъв е проблемът? Каква е причината за това? Човекът казал: - Красивата прекалено много съзнава своята красота и това я прави грозна, а другата прекалено много осъзнава своята грозота. Това я прави красива. Тази, която била красива, непрекъснато мислила, че е красива - и тя станала високомерна, твърде горда. Как можеш да си красив, когато си високомерен? Високомерието е грозно. Тя станала прекалено егоистична. А срещал ли си някога его, което да е красиво. Как може егото да бъде красиво? Другата, която била грозна и съзнавала своята грозота, станала смирена, а смирението притежава своя красота. Смирението, без никаква гордост, без никакво его, поражда красота. Човекът казал: - Много съм озадачен. Обичам грозната, а мразя красивата. Мо...

Веднъж Мъдрецът извикал при себе си своите ученици и им показал един бял лист, в средата на който била поставена една черна точка.  - Какво виждате тук? – попитал старият учител.  - Точка. – казал един от учениците.  - Черна точка! – потвърдил друг.  - Голяма черна точка! – уточнил трети.  Тогава Мъдрецът седнал в един ъгъл и заплакал.  - Учителю, какво направихме, защо се разстрои така? – заразпитвали тревожно учениците.  - Плача, защото всички вие, мои ученици виждате единствено малката черна точка, а никой не забелязва големия бял лист … От  "Мениджър Нюз"

...Нито един от двамата не попита другия за причината, която го беше довела тук. Неговата беше твърде скучна, а нейната прекалено драматична....

http://crime-amnesia-storyone.blogspot.com/2011/04/blog-post_18.html

http://crime-amnesia-storyone.blogspot.com/2011/04/blog-post.html

Слънцето клонеше да зайде. Вечерта падаше полекичка. И сенките, и светлината, и въздухът бяха станали меки. Бодливите стърнища, полето, покосените ливади, реките, нивята, цялата земя се беше някак разнежила, като че ли невидима божествена милувка бе минала по нея.

От него идеше оттласкваща студенина като от мъртвец. Тя надвеси своето бледо лице над неговото, хвана отпуснатата му ръка и я стисна с всичката сила на любовните желания. Павел отвори очи и я погледна студено, недружелюбно, като че искаше да и каже махни се оттук! Тя разбра. От удареното й сърце протече кръв, но тя държеше до гърдите си своето мечтано щастие, своите блянове, своите надежди, своето едничко свето упование и не искаше да го изпусне, а искаше да го вземе, да го завладее, да го има. Тя го прегърна близко, сладко, обви го с малките си ръце, покри го с тялото си, потопи го в гърдите си и впи устата си в устата му...

— Синко, видиш ли как я уриват И няма кой да се застъпи за нея. Ти се пропъде, мене не слушат вече, а тя все мълчи и мълчи. Грях берем с нея, синко, и тя е човек. Нашата къща и почерни младостта. Тия думи на стареца не трогнаха Павел. Напротив от тях той почувствува в душата си нещо пепеливо блудкаво, като че някой плю в нея. И обхвана го едно лугаво и тъпо разкаяние, че се върнал тук. — Е, мразят я… Какво им пречи да я мразят — отговори сухо той, без желание за продължи тоя разговор. — Не пречи им нищо, синко, какво ще им пречи — заговори уталожен старецът. — И тя работи като всички… Ама я гонят, нямат бога, нямат смирение в душата си. Всякой него си гледа, а за другите не иска и да знае. Всеки зинал като ламя и прибира, мъкни, крие, като че ще векува на земята. Имот, колкото искаш. Има за всички и още за толкова, и пак за врабчите трохици се карат. Захаринчо — дете-шикалка, незлобно, мило, обича ги, а с капка вода биха го удавили. Не може вече да се живее в къщи. И братята ти и снахи...

http://gilbertsbecky.wordpress.com/2011/04/10/преоткриване-или-едно-домашно/#comment-8 ...в началото не виждах до къде може да ме доведе тази история....заглавието нищо не ми говореше и нещо ме потикна да го прочета....странното поведение на двамата млади макар и супер нормално не изказваше завършеност...докато в един момент не се появи един страничен 3ти чове,които не е доразвит персонаж,но в ктрайна сметка изиграва огромна роля.... и как добре познатата ни история става факт без да се осъзнаеш,но този път дъ финале гранде е различен.... всеки намира своето преоткриване...по свой собствен начин.... но приятелството е приятелство... раздялата на пътищата дали значи край на толкова дългата исторяи на двама герой или само изпитание за устойчивостта ѝ във времето и пространството?!

Tой бе направил розичка от салфетка. Когато отиде в кафенето, изчака търпеливо тя да го забележи, да дойде до него и да го попита: - Какво ще желаете? - Вас. - Моля? - Заповядайте – подаде й розата от салфетка и се усмихна засрамено. - О, много мило, благодаря! Обаче…, не разбирам. - Ами, влюбен съм във Вас – каза го най-после. Ех, а си мислеше, че е толкова трудно. PS: http://gilbertsbecky.wordpress.com/2011/03/25/chaos/

http://gilbertsbecky.wordpress.com/page/6/ http://gilbertsbecky.wordpress.com/2011/01/26/понеже-напоследък-все-по-често-чета-ко/

http://crime-amnesia-storyone.blogspot.com/2011/03/blog-post.html най-новото http://crime-amnesia-storyone.blogspot.com/2010/08/blog-post.html най-старото

Живей силно 6 Юли 2005 г. Армстронг намери отговора на въпроса кое надделява - страхът или надеждата "Искам да умра на 100 години... след като съм се спуснал със 110 км в час надолу по Алпите. Ще мина за последен път през финалната лента, а после ще легна сред прочутите слънчогледи на Южна Франция, заобиколен от жена си и десетте ни деца, и ще напусна този свят грациозно и без страдание." Ланс Армстронг ИВО ИВАНОВ Канзас Тонове мастило са изписани за Армстронг, за неописуемите му победи, за шестте Тура, за чудовищната му сила в планинските етапи и за легендарните му двубои с часовника. В тази статия няма да говорим за всичко това. В тази статия ще стане дума за жълти гумени гривни, много скъпо червено вино, течна платина, горяща човешка кожа и, разбира се, за най-големия успех на Ланс, който няма нищо общо с Обиколката на Франция. Ние всички сме имали досег с рака, всички познаваме приятел, колега или роднина, който е заставал лице в лице с ужасното заболяване....

Thanks to Rumen =)

Thanks to Rumen =)

~Thanks to Filip~