ЕДНА ЧУДЕСНА СУФИ ИСТОРИЯ
Един суфи учител пристигнал в някакъв хан, където решил да прекара нощта с учениците си. Ханджията му казал, че има две жени, едната красива, а другата грозна.
- Ала въпросът е - казал ханджията - че обичам грозната, а мразя красивата.
Суфи попитал:
- Какъв е проблемът? Каква е причината за това?
Човекът казал:
- Красивата прекалено много съзнава своята красота и това я прави грозна, а другата прекалено много осъзнава своята грозота. Това я прави красива.
Тази, която била красива, непрекъснато мислила, че е красива - и тя станала високомерна, твърде горда. Как можеш да си красив, когато си високомерен? Високомерието е грозно. Тя станала прекалено егоистична. А срещал ли си някога его, което да е красиво. Как може егото да бъде красиво?
Другата, която била грозна и съзнавала своята грозота, станала смирена, а смирението притежава своя красота. Смирението, без никаква гордост, без никакво его, поражда красота.
Човекът казал:
- Много съм озадачен. Обичам грозната, а мразя красивата. Моля те да решиш тази загадка.
Учителят суфи извикал учениците си и казал:
- Елате, защото това наистина е нещо, което трябва да се разбере. Не се възгордявайте заради това, че знаете. Ако знаете, че знаете, вие сте невежи. Ако знаете, че не знаете, сте мъдри. Един абсолютно обикновен човек не знае дори това, дали знае или не знае. Той живее, изцяло не осъзнавайки себе си.
....
След години друг суфи също посетил този хан. Ханджията, дошъл при него и казал:
- Има една загадка. Веднъж ме посети един суфи учител, аз му изложих проблема и той го разреши. Но след това всичко се обърна. Грозната жена се възгордя заради своето смирение, и сега не я обичам. Не само тялото й е грозно, сега самото й същество погрозня. А красивата, знаейки, че съзнанието за нейната красота унищожи красотата й, отстрани това съзнание. Сега обичам нея. Не само тялото й е красиво и самото й същество стана красиво...Кажи ми сега в какво се състои проблемът?
Но суфи му казал:
- Моля те, запази тишина. Ако ти кажа нещо, тогава историята отново ще се обърне. Замълчи!
- Ала въпросът е - казал ханджията - че обичам грозната, а мразя красивата.
Суфи попитал:
- Какъв е проблемът? Каква е причината за това?
Човекът казал:
- Красивата прекалено много съзнава своята красота и това я прави грозна, а другата прекалено много осъзнава своята грозота. Това я прави красива.
Тази, която била красива, непрекъснато мислила, че е красива - и тя станала високомерна, твърде горда. Как можеш да си красив, когато си високомерен? Високомерието е грозно. Тя станала прекалено егоистична. А срещал ли си някога его, което да е красиво. Как може егото да бъде красиво?
Другата, която била грозна и съзнавала своята грозота, станала смирена, а смирението притежава своя красота. Смирението, без никаква гордост, без никакво его, поражда красота.
Човекът казал:
- Много съм озадачен. Обичам грозната, а мразя красивата. Моля те да решиш тази загадка.
Учителят суфи извикал учениците си и казал:
- Елате, защото това наистина е нещо, което трябва да се разбере. Не се възгордявайте заради това, че знаете. Ако знаете, че знаете, вие сте невежи. Ако знаете, че не знаете, сте мъдри. Един абсолютно обикновен човек не знае дори това, дали знае или не знае. Той живее, изцяло не осъзнавайки себе си.
....
След години друг суфи също посетил този хан. Ханджията, дошъл при него и казал:
- Има една загадка. Веднъж ме посети един суфи учител, аз му изложих проблема и той го разреши. Но след това всичко се обърна. Грозната жена се възгордя заради своето смирение, и сега не я обичам. Не само тялото й е грозно, сега самото й същество погрозня. А красивата, знаейки, че съзнанието за нейната красота унищожи красотата й, отстрани това съзнание. Сега обичам нея. Не само тялото й е красиво и самото й същество стана красиво...Кажи ми сега в какво се състои проблемът?
Но суфи му казал:
- Моля те, запази тишина. Ако ти кажа нещо, тогава историята отново ще се обърне. Замълчи!