От днес сме пролетна ваканция и времето е хубаво та чак незнам как да си го оползотворя....но ми харесва,доставя ми удоволстие дори само да седя навън без да правя нищо,без да съм с някой който да ми говори,дори това е да е най-привлекателното момче,без да съм със случалките в които дъни музика,без да се заслушвам в тъпите разговори на хората,без да се заглеждам в неправилното пресичане на тийновете или извън всякаква логика маневриране на жените или псувните от шофьорите мъже от който 25 % нестават за такива или просто са си купили книжката и т.н ....искам да се отдам на пълно спокойствие но в града дори това да ви се стори парадоксално,а можеби точно това е привкуса на града-нещата които изброих по-горе...и можеби точно те ме карат да се чувствам жива и да се боря и наслаждавам на това което имам и това което искам да имам и заслужавам да имам.... Ситуацията е заплетена в самата ми глава..има само хаотични думи по една тема и това е "Живоът като цяло" ... звучи ви познато...