От днес сме пролетна ваканция и времето е хубаво та чак незнам как да си го оползотворя....но ми харесва,доставя ми удоволстие дори само да седя навън без да правя нищо,без да съм с някой който да ми говори,дори това е да е най-привлекателното момче,без да съм със случалките в които дъни музика,без да се заслушвам в тъпите разговори на хората,без да се заглеждам в неправилното пресичане на тийновете или извън всякаква логика маневриране на жените или псувните от шофьорите мъже от който 25 % нестават за такива или просто са си купили книжката и т.н ....искам да се отдам на пълно спокойствие но в града дори това да ви се стори парадоксално,а можеби точно това е привкуса на града-нещата които изброих по-горе...и можеби точно те ме карат да се чувствам жива и да се боря и наслаждавам на това което имам и това което искам да имам и заслужавам да имам....
Ситуацията е заплетена в самата ми глава..има само хаотични думи по една тема и това е "Живоът като цяло" ... звучи ви познато-нормално...предполагам че всеки втори блог е за тази тема...моят не е,моят е за животът през моята призма...
Намоменти се питам как ме възприемат хората,тъй като никой не се е осмелил да ми го каже в лицето,дори и по някакъв електронен път...незнам дали някой чете тези неша който аз "творя" но знам че след като го напиша аз се чувствам много по-добре,чувствам че съм подредила мислите си,и може би е така,а можеби се дообърквам....
Много хора казват че всяко нещо има смисъл,ако под смисъл имат предвид цел да съгласна съм,но ако ли не тогава ме объркват....има неща които правя защото ми доставят удоволствие и не влагам никаква умисъл в тях,но има хора които наблюдавайки ме виждат неща от това действие които аз не виждам и незнам дали не са плод на тяхното въображение,незнам дали са истина,немога да проверя дали е така и най-важното е трябва ли да се заслушвам в нечии анализ относно моейте деиствия и ако е така каква поука мога да си извадя....
Току що изгледах Marley and Me филм който се води комедия...да смешен е но има дълбок смисъл и всеки го гледа спрямо това кой какво вижда попринцип и кой от какво се интересува...някои може да не видят нищо повече от скучна комедийна мелодрама(ако има такъв жанр) ... но мисълта ми е,всъщност нямам мисъл а само разхвърляни думи който за съжаление немога да подредя.....по късно като обмисля ще пиша за идеята ми и отношението ми към този филм....
...имах нещо в предвид да пиша но уви прекалено късно е да се сетя и да се замисля на ново....понякога се замислям дали нещата който се сещаш да кажеш и после изведнъж ти излизат от главата не са нещата които не трябва да казваш?!!!и това е просто съдба...но може би е за тези които вярват в съдбата....
за сега освен лека нощ и приятни сънища нищо не се сещам....
Ситуацията е заплетена в самата ми глава..има само хаотични думи по една тема и това е "Живоът като цяло" ... звучи ви познато-нормално...предполагам че всеки втори блог е за тази тема...моят не е,моят е за животът през моята призма...
Намоменти се питам как ме възприемат хората,тъй като никой не се е осмелил да ми го каже в лицето,дори и по някакъв електронен път...незнам дали някой чете тези неша който аз "творя" но знам че след като го напиша аз се чувствам много по-добре,чувствам че съм подредила мислите си,и може би е така,а можеби се дообърквам....
Много хора казват че всяко нещо има смисъл,ако под смисъл имат предвид цел да съгласна съм,но ако ли не тогава ме объркват....има неща които правя защото ми доставят удоволствие и не влагам никаква умисъл в тях,но има хора които наблюдавайки ме виждат неща от това действие които аз не виждам и незнам дали не са плод на тяхното въображение,незнам дали са истина,немога да проверя дали е така и най-важното е трябва ли да се заслушвам в нечии анализ относно моейте деиствия и ако е така каква поука мога да си извадя....
Току що изгледах Marley and Me филм който се води комедия...да смешен е но има дълбок смисъл и всеки го гледа спрямо това кой какво вижда попринцип и кой от какво се интересува...някои може да не видят нищо повече от скучна комедийна мелодрама(ако има такъв жанр) ... но мисълта ми е,всъщност нямам мисъл а само разхвърляни думи който за съжаление немога да подредя.....по късно като обмисля ще пиша за идеята ми и отношението ми към този филм....
...имах нещо в предвид да пиша но уви прекалено късно е да се сетя и да се замисля на ново....понякога се замислям дали нещата който се сещаш да кажеш и после изведнъж ти излизат от главата не са нещата които не трябва да казваш?!!!и това е просто съдба...но може би е за тези които вярват в съдбата....
за сега освен лека нощ и приятни сънища нищо не се сещам....