В душата на една фея

Знаеш ли,ти се появи преди година и малко!!!В началото беше просто име за мен....смятах,че не мога да говоря с теб...ти не успя да ме достигнеш и все пак беше просто човек от компютъра....не ме касаеше,не ме интересуваше... Но се появи в facebook ...в един момент започнах да виждам името ти все по-често и дали от скука или просто започвах да се "отварям" към света,ти започна да ми пишеш в скайп...разговорите бяха тежки и трудно разбирах как да говорим,все не бях в настроение,но изведнъж всичко всичко стана лесно,леко и приятно...Започнах да се интересувам все повече от теб и не ме касаеше толкова всички онези подробности къде живееш,на колко си години и т.н интересъваме коя е твоята същност.За малкото реално време разговори сега съм на етап,в който всеки ден те търся и толкова се радвам че всеки път те намирам... Благодарна съм за всичко което правиш за мен.За фактът,че всеки път ме изслушваш,питаш,разсмиваш...поздравите с песните,които винаги значат нещо....за идеите,за инте...

... -You are unique! - he said while he was looking at the sunset from our hotel room's balcony. -No,I am not... - she answered him so quietly like they were talking for hours. -Of course,you are! - now he looked at her. -Why do you think that? - irritated she asked. -I just feel it...just know it! - he smiled. -Describe what you feel! - she was curious already. -I can't! - and he lift his shoulders in sign. -See it is the same!...I can't talk stuff like this about myself... -Sure you can....! - he was still calm. -No,I don't!...I don't know it,so I can tell. -Then listen to me. - now he raised his voice. -I am ... but prove it to me!? - she seemed desperate. -No ... you have to trust me! - he was looking at the last signs of the sun in the now red sky. -I do. - she smiled. -Then you don't need a prove.... ...

I see.... Lips are fighting Clothes are falling Are falling...are falling. I see.... Hearts are fighting We keep on falling On falling...on falling.

Той е нов...не съм го сънувала,не съм си мечтала,не съм го искала,но той е просто един от многото,но е различен.....по-голям от другите и пак на техните години....той е нормален...той е просто поредното момче....и пак го виждам,чувам и усещам по-различен....харесва ми,привлича ме,но защо?!Просто говори,говори,говори...... Не мисли,а действай!...намери...повелавам го...потърси...разтърси....ти го можеш...ти желаеш.... Той е нов...но той е там..и не ме е страх....и не ми е тъжно...и не ми е свито...напротив...щастлива съм защото се запознахме...Сега го знам....ще го опозная.... ...искам...красиво е....бежумно...емоционално..мисловно.... ~20.09.2010~

прозаична

...рухвам като кула от карти....

...go with the flow my darling..care for yourself and for the one that you love and love you back that is all that matters in this life right?!...and somewhere in the middle of this you will find love....

"Истината е рядко чиста и никога проста." Оскар Уайлд

...тук съм и съм никъде...

А той не знае!.....

...отнесена....

...when you just want to have the connection with a person that you used to have while you havent used facebook or skype you start writing whenever you want so u dont loose it so the person not forget you but the thing is that most of the people dont like this type of communication so basically when u start acting in this imaginary world like you act on real it starts to bother people and starts to annoy them and instead of having the connection you want they start avoiding you.....you start getting angry because someone didnt post smth on your wall or because he was online but havent answered you or write you at all or because you sent a message and they dont answer you like in a days/weeks or at all....and you start loosing what you had...and you feel sorry about yourself...you are trying to think a way out to not get to this point but the desire to have this person is so big that you are doing it without thinking....this social networks sucks.....

I have only one name in my mind......

... -Кино?! -попитаме непознатият мъж до мен. -Каните ме на кино!? -озъдачено му отвърнах аз -Неее,Вие искате ли да ме поканите на кино? -(вече не виждах на къде върви този разговор) -А,аз трябва ли да искам да Ви поканя на кино? -опитах се да го затапя аз, ;) -Ами да!Стига аз да искам да ходя на кино. -най-спокойно и ентусиазирано ми отвърна той. -А Вие искате ли да ходите на кино? -още по-глупаво подхванах аз,опитвайки се да му покажа че този разговор смисъл няма. -Да! (сякаш само това чакаше)Но,само ако аз Ви поканя! -(отчаях се) -А,Вие искате ли да ме поканите на кино?! -продължих аз ентусиазирано -Да!Искате ли да дойдете с мен на кино? -вече говореше като нормален човек,но думата кино вече не значеше кино,а нещо коренно различно.... -Трябва ли да искам? -вече се наслаждавах. -Да! -и се усмихна -Значи искам. -казах аз и търсех смисълът на този толкова безсмислен и безмислен диоалог -Добре. -и стана от седалката. Метрото спря на спирка"Вардар" и ние слезнахме. -Но не френс...

....седях до него.....и се чувствах добре.... ...гледах ги тях и се почувствах странно....мисълта след толкова много години така и не ме напуска...желанието да съм там беше истинско,но очаквания ли имах?!Сбърках ли някъде?! Не.Просто е различно...аз съм различна а те още повече,а допирни точки 0! Дори и с него?! Знам ли...опитах се да се сетя за някоя и не успявам.... Но как тогава?! Знам ли...той е толкова спокоен...той е толкова хармоничен и весел....той може да бъде и сериозен и хаотичен и лигав и да се смее истински...може да се забавляваш,може и сериозни теми да разправя....но знаеш ли пак се чудя къде е онази точка на пресичне в този живот?! Аз знам една... А дааа и аз я знам нея,но тя е повече обстоятелство....няма такава и въпреки това нямам проблем с комуникацията си с него... Какво искаш от него? Да искам?!нееее...ако е писано то ще стане....просто е красиво,спокойно,хармонично...просто е това което съм аз сега...просто е това което аз искам и за в бъдеще,макар да съм фен на ...

нищо няма....странно ми е...страх ме ...и ми е мъчно.....малко ме е яд на света но това е непоправимо.... нищо...просто,най-добрата ми приятелка заминава,а аз още не съм я видяла....вчера се видях с Шифам и се сетих за Турция,сетих се за всички онези хора,които съм срещнала през живота си и незнам дали ще ги видя някога пак...за всички онези хора,които познавам и искам да са в моят живот пряко,но животът не го позволява на този етап...сетих се онези хора,които само знам само са ни се пресякли някъде вижданията и сме били на едно място по едно и също време,но нищо и си давам сметка,че е трудно да ги опознаеш и е трудно да ви се пресекат пак пътищата защото сте различни,а това че аз ги усещам някак красиви и някак ми се ще да бъдат в моят живот е без значение... осъзнах и още нещо...осъзнах,че не познавам държавата си...непознавам града,в който живея...и ме е срам....но това ме мотивира.... никога не е късно за едно приятелство или познанство,от което имаш полза и знаеш предназначението ...

...странно...странно...странно... не спирам да мисля за това...защо днес....как точно аз....но не намирам отговор....сякаш не искам да го знам....сякаш няма смисъл от знаенето на отговора....защо да мисля по тази тема...защо да мисля за него...няма смисъл....просто човек....не трябва да си създавам поредните илюзии нали?!точно така!.... ...странно... странно... странно.... той!сега!но как?!но защо?! пише коментар на нищо в нищо.....пиша му,отговаря....познавам ли го?!НЕ!...а искам ли?ДА!...но дали мога май е въпросът.... СТИГА.....не искам да знам.....но се надявам да има продължение..... { да видим }

Не се плаши, ако трябва да се сбогуваш. За да срещнеш някого отново, първо трябва да се сбогуваш с него! А щом сте приятели, непременно ще се срещнете, било след броени мигове или след няколко живота!!!

...пише ми се и то много,но просто незнам какво защото хармонията ми е пълна...