Няма нищо
нищо няма....странно ми е...страх ме ...и ми е мъчно.....малко ме е яд на света но това е непоправимо....
нищо...просто,най-добрата ми приятелка заминава,а аз още не съм я видяла....вчера се видях с Шифам и се сетих за Турция,сетих се за всички онези хора,които съм срещнала през живота си и незнам дали ще ги видя някога пак...за всички онези хора,които познавам и искам да са в моят живот пряко,но животът не го позволява на този етап...сетих се онези хора,които само знам само са ни се пресякли някъде вижданията и сме били на едно място по едно и също време,но нищо и си давам сметка,че е трудно да ги опознаеш и е трудно да ви се пресекат пак пътищата защото сте различни,а това че аз ги усещам някак красиви и някак ми се ще да бъдат в моят живот е без значение...
осъзнах и още нещо...осъзнах,че не познавам държавата си...непознавам града,в който живея...и ме е срам....но това ме мотивира....
никога не е късно за едно приятелство или познанство,от което имаш полза и знаеш предназначението му...но когато нямаш отговор на тези въпроси тогава то няма как да продължи да съществува....
така е....аз твърдя,че самата аз не се познавам...но това ми харесва защото е вечно предизвикателство да търсиш себе си и да намираш по нещо ново и нещо различно...
но има хора който ни познават поне до там до където и ние самите...
и това е изумително защото това значи че човекът те е наблюдавал.....че човекът се интересува от твоята същност,чувството е невероятно и такъв човек неможе да бъде излъган повярвай ми.....