...Нито един от двамата не попита другия за причината, която го беше довела тук. Неговата беше твърде скучна, а нейната прекалено драматична....
Публикации
от сигурно 50 зали за изпита по английски попаднах в онази със 112 човека не ми дават да свалям снимки от най-атрактивният сайт отеха ми вдъхновението и красотата нямам мотиваация нито воля енергия?! почти не спя,а а ко спя сънувам скучни пастелени сънища без никакво чувство или емоция... не работя не уча не спа не ям ... нищо не правя.... на себе си ли съм или не съм? дори филмите ме е страх да изгледам.... страх ме е да прочета книгите или да му пиша страх от това че ще свършат няма да съм ги асимилирала,а после време и енергия няма да намеря да ги изгледам наново.... цял ден гледма трейлъри или сериали хванати във нищото...... все едно и също нещо вече месец.... разговорите дори с хората започват да се повтарят.... местата са същите времето също..... какво се променя въобще... та дори аз седя на едно място!?
Няма лошо в това някой да ти липсва и същевременно да си привлечен от някой друг и то различен от масата общество... ~Мислиш ли че трябва да си заслужим всичко в този живот? Мисля че да!Нищо не се получава даром....по-добре не го мисли.Пусни се по течението и си прави на теб да ти е добре. ~Понякога това добре няма ли да е доведе до грешният бряг? Всичко е относително.Не знам кое е правилно и кое грешно.Има хубаво и лошо . Може би всичко трябва да ценим и да се замисляме над нещата.Да се стремим към онова,което искаме,колкото и грешно да ни изглежда,то е онова,което искаме и то е правилното може би!.Погледни го от тази страна.В такъв случай няма грешен бряг,по-скоро има недходящ,но не и грешен. ~В случай,когато е забранено нещо,но ти въпреки това искаш да го опиташ..... ..след това то ще е отхапано и няма да е онова цяло нещо,с което си свикнал да общуваш.....ти ще си взел част от него.... и то няма да е същото ~Не ми пука за определени неща...пука ми за стойностните... ...пускам...
реалност или не....
...имам песен,която ми беше пратена от специален за мен човек ...надали съм аз такава за него...който ми прати песен,която значи много за мен и понякога си въобразявам,че думите в нея са неговите думи...и ми се ще ...но уви.... ~това е прекрасно~чух глас някъде в далечината ...дали? понякога се вкарвам в собствените измислени светове,от който няма измъкване и бъркам 9ия облак с реалността ~има ли значение?~гласът все още беше тук ...има ~щом за теб е реалност какво е за другите?~сякаш водех монолог със себе си ..за мен не е,защото не е! ...просто в един момент заживяваш в измисленият свят като в реалност...и се носиш,а времето тече...не забелязваш реалността и нещата,които се случват там,съответно ги изпускаш ~а как си сигурна че това всъщност не е реалност, а онова което изпускаш не е измислен свят?~настояваше другият глас в мен ...защото ако това което си представям,че изживявам в измисленият свят беше реално,то нямаше да е перфекто...реалността винаги зависи и от...
Street art!.
Странно е как попадам на хора разни...места....информация за случващи се събития.... и то така... няма нищо случайно казват хората и аз вярвам,че е така,но сякаш всеки път се питам защо точно сега?! Не са рядко моментите когато разбирам за дадено нещо дори час,ако не дни или месеци по-късно когато се е случило нещо и пак си казвам така трябва.... Чудя се на какво може да ме научи или до къде може да ме доведе или какво може да ми даде дадения човек или нещо и рядко отговорът наистина ме касае.... Май напоследък опирам до това нещо да се случва,аз да се развивам....да руша и изграждам...да обичам и да се наслаждавам на живота.... Не се притеснявам...спокойствието ми сякаш на моменти е насадено,на моменти е огледално на неговото спокойствие,а на моменти от лежерното ми състояние ... Та така вчера попаднах на филм или по-скоро ми споменаха за него..... Стрийт културата и какво представлява тя!? Факт е,че в днешно време изкуство казват на почти всичко сътворено от човека,носещо послание и ...
If I tell you what i like or hate,what i want or dream for or how i feel today or how i feel about you would u like me? Would you like me for being me around u,for making me a better person,for chasing what i want,for actually having smth for you? Would you like me if i tell u how i see the world? Would you like me if i tell you my story or tell you who my friends are?! I am who I am and I am honest with you,you made me feel myself and be who I am! I am not scared around you,I dont feel butterflies but I do fly and i do know that my eyes sparkle! I dont need some book to tell me I am not for you or a girl to tell me I am perfect for you I need you to tell me!!! I can be a friend or I can be smth more.... U make me go through my limits and get over my fears .... that i appreciate the most!
Понякога просто изпадам от този живот....
Oт одавна не се бях чувствала така.... сви ме коремът и ми се доповръща чак....стана ми гадно в глобален аспект..почувствах сякаш нещо съм изгубила завинаги..стана ми мрачно в душата за някакъв миг... толкова обикновен ден ....сякаш започна щастливо и красиво и така и продължи през целия ден.... но въпрки това сега седя и слушам http://www.youtube.com/watch?v=krLB71IBQ8c и се сещам за тъпата катастрофа.... за затъмнението ...за това какъв ден е днес според не знам коя си митология.... и за това как този ден няма да го запомня с нещо положително,а с нещо,от което ми става лошо.... толкова съм спокойна напоследък и не се треожа за нищо,че това ми дойде в повече.... дали пък на моменти не е хубаво да се сдухваш за да можеш да се замисляш за сериозните неща в живота?...
прекалено съм искренна,отворена към света,спокойна и щастлива за да пиша за онази другата окончаваща на -лин.... прекалено много съм се привързала към хората,които ме правят щастлива и обичам за да оставя време и за нея.... усещам ,че зивотът ми върви напред.... http://www.youtube.com/watch?v=C3lWwBslWqg&feature=list_related&playnext=1&list=AVGxdCwVVULXf9s60gYnrAQlDZ3kIidlCo чувствам мисли и емоции и съм положително настроена.... имам желания и мечти и съм уверена в себе си.... мога да руша стени за да стигна там където искам .... обичам изненадите,обичам да преодолявам граници заради теб.... обичам да ме учиш и да се уча.... обичам да си причината.... обичам да обичам.... обичам да съм себе си.... ти не си моят свят ти просто го обитаваш и го правиш по-красив допбър и спокоен.....внасяш разнообразие..... не съм пристрастена нито влюбена само жадна...за живот!
Една майкса вечер през юни....
Софийски университет късен пролетен ден хора....чужденци ежедневие.... усещам го другак....не съм в София....не съм в България... аз съм в измисления си свят.... там всичко е красиво топло нежно рамонтично изненадващо спонтанно емоционално прптелск искренно креативно магично приказно..... улички...светлина.....залез....шум от самолети.... разни хора....не ги познавам,а в следващия момент седя на маса.... и се уча от тях....попива като гъбка и знам какво искам...знам какво съм постигнала... чувствам се млада....малка...зелена... чувствам се красива с чаша бяло вино в ръка .... градина пълна с хора споделящи.... нощта е красива.... тишината се усеща и се старая да не я нарушавам.... мисля за теб въпреки,че съм с него.... присъствието ти ми е досататъчно.... започвам да говоря и се усещам,че нямам какво...не искам.....не мога.... завършвам качвайки се от пустата спира ва прашния раздрънкан софийски автобус,който пуф и ме връща в реалността...където хората са умислени,нещастни,лъжещи,безот...
Again PROM!....
ко лкото до бала мисля че ти казах емоцията ми беше в много на два пъти се разплаках страхотно беше не можех да се позная бях друг човек в този ден страшно мн танцувах после мускулна треска на краката 3 дена имах всичко в умерени количества беше не беше обикновен ден и сега като се сетя за него искам още няколко защото искам пак да изпитам тази емоция на вълонение внимание най-вече легално викане до безумие супричастност красота любопитност новост чувства емоции снимки... искренни думи.. щастие прилив на енергия и свобода....
Винаги ще останете приятели в спомените ми ....
Разочарование?!Нееее..... Просто се чудя как се променихме?Как се отдалечихме?!Пораснахме...но в различни посоки... С едни пътищата ни нямаха нищо общо и взеха че се пресякоха,с други стартирахме един до друг и бавно едни изостанаха,други поеха кривата или просто не завиха.... Хората се променят,но това не значи,че се променяте заедно,с едно темпо и в една посока.... Сближавате се ,отчуждавате се,ставате си интересни или скучни...намирате общи интереси теми или просто започвате да спорите в последствие да се игнорирате докато стигнате момент на незабелязване..... Ставаш призрак за близки хора бързо....но ставаш видим за дуги..... http://www.youtube.com/watch?v=OFtNChII78k&feature=autoplay&list=PL9A336E1984F0D3E5&index=43&playnext=1 Дали съм разочарована не....гордея се,че се промениха..не ни е писано да бъдем в следващия си етап заедно - ок беше ми приятно!Успех в живота,дано си щастлив =) Дали съм тъжна - не!Всеки трябва да има различни хора покрай себе си.....фактът ,...
Странен ден е днес! http://www.youtube.com/watch?v=nhBorPm6JjQ Дали оранжев,дали е ре не знам.... не знам колко и искам да знам... Главата м е цветен телевизор - объркан е от думи,действия,случки,хора.... филм няма...само цветни линии издаващи странно дразнещ звук на хаос.... Хората ми говорят,хората ме питат,хората ми споделят,а аз мисля само за едно... Аз искам само едно.... Искам теб!.... Странно чувство на спокойствие внасяш в моя живот.... Не съм пристрастена....не съм влюбена....просто искам....искам нещо ново...искам го от теб,със с теб.... но пак ме е страх...чакам ти да осъзнаеш какво искаш... Не знам коя крачка е печеливша....не знам какво да правя... страх от загуба...страх да те спечеля...страх от нереалното.... и все пак е толкова хубаво...толкова мечтано....толкова различно.... искам да си глава номер 1 от новата ми книга!.... всичко има смисъл в теб и покрай теб.... караш ме да бъда искренна,да бъда добре,да бъда истинското себе си....
а защо сега ... сега разбирам,че съм била или още съм нещо повече от колко мисля или някога съм си представяла за теб.... ти ми говореше,но аз отдавна се научих да не се вслушвам...да не се мамя.... да не се разочаровам.... знам че искаш да ми го покажеш...знам че се опитваш да настигнеш нея...но не знаеш че всичко е въпрос на време...просто бъде себе си... в сърцето мя няма стълбичка....в сърцето ми има място за всеки дръзнал да ме приеме и да ме хареса такава каквато съм.....аз не съм толкова за теб колкот други както може би и ти за мен... но за това ги има онези другите и за това ни има нас...всичко е различно иначе щяхме да сме само аз и ти....
тя ми писа сутринта... а аз вече бях щастлива,но тя направи мислите ми по-красиви,по-ярки и по-позитивни.... тя ми вдъхна надежда за себе си.... и аз я приех.... не исках да насилвам нещата...седях настрана..сякаш ме беше страх да не я бутна пак в онази дълбочина и да не мога да я спася.... не искам да си отива....тя е част от мен.... аз я обичам.... страх ме е да я доближа....страх ме е да не я счупа или нараня....да не я изгубя в тъмнината на собствените ѝ мисли породени от моята невежест в старанието си да ѝ покажа лъч светлина... устих топлина... тя я излъчваше и се опитваше да се спаси...сама...аз я наблюдавам бавно плавно .... страх ме.... но тя е силна..... ще се справи и без мен....
днес съм решила нещо днес съм решила,че денят е за мен и ще излеза навън и ще се разхождам със слушалките в ушите със слънчевите очила... ще отида да си купя едни неща дето ми трябват за един мини проект ще седна да пия кафе някъде и да чета книжка и накрая ще се прибера у наааас днес е денят за мен
искам град .... искам Италия,Франция.... искам чувство спомням си толкова много неща главата ми е като картина показваща мн неща наведнъж и се получава някакъв оранжево червен топъл обръз от хора предмети но и чувства и емоции все едно гледам when in rome +letters to julliet+vicky christina barcelona наведнъж в един мой свят
в един момент се разбираме дори без думи само да седим един до друг е достатъчно, в др момент се опитаме да се изпревариме кой ще каже по-пръв и повече,и по-вярно.... в друг ще се скараме... на третия ще се заядем... на на четвъртия ще вървим прегърнати... в един момент сме в хармония в другия сме един срещу друг.......................................................
в събота бях вече във варна... и седим си следобед на шарена сянка на едно кафене така готино направено с някви супер разчупените чайове и кафета и шоколади не както обикновенно и до нас имаше църква и ми беше странно и все пак някво спокойствие ме беше обзело.... и сякаш не бях от този свят а света беше вътре в мен той ме забелязваше аз не... и от църквата излезнаха много хора официално облечени и се оказа че имало сватба и ги гледах докато не си заминат и от цялото това събитие единствения истиснки щастлив човек беше булката .... никой др дори децата не знаеха защо са там и какво се случва