а защо сега ... сега разбирам,че съм била или още съм нещо повече от колко мисля или някога съм си представяла за теб....
ти ми говореше,но аз отдавна се научих да не се вслушвам...да не се мамя.... да не се разочаровам....
знам че искаш да ми го покажеш...знам че се опитваш да настигнеш нея...но не знаеш че всичко е въпрос на време...просто бъде себе си... в сърцето мя няма стълбичка....в сърцето ми има място за всеки дръзнал да ме приеме и да ме хареса такава каквато съм.....аз не съм толкова за теб колкот други както може би и ти за мен... но за това ги има онези другите и за това ни има нас...всичко е различно иначе щяхме да сме само аз и ти....

От дълбините:

Зрялост

Безхаберно изтощение