Чувствам се щастлива,макар все още да нямам отговор! Лято е,а мечтаех за него до скоро.Сега усещам тишината и прохладата...усещам спокойствието и въпреки това не мога да се откъсна от истинския животв София... Чакам да разбера толкова много неща..мислех си,че не ми пука,но ми пука и то прекалено много... Всичко и всеки се бави,а това само ме ядосва и дразни.... Емоциите на лятото трябва да са положителни...трябва искри на любов,флирт,страст да хвърчат във въздуха,а не на притеснение за резултатите в СУ ....! Искам пак онова миналогодишно лято когато получих дори онова,за което не бях мечтала.... Сега убивам време...дните минават...календара напредва...а аз не знам какво ще правя!.. Чувствам щастие и обич към живота..... Хората идват и си отиват.... винаги са на кантар...веднъж щастливи,веднъж не...веднъж позитивни,веднъж не...веднъж мислещи и искащи,веднъж не... аз не мога повече да се справям с този хаос техен и да помагам да се оправят и да се опомнят!... Искам да живея...