Един уикенд през лятото
Обичам да живея живота си забързано!Понякога това значи да се мятам от пътуване на пътуване,а друг път просто много работа за вършене една след друга.Давам си сметка,че колкото и сладък да е този начин на живот рано или късно пак се връща онзи период,когато нямаш нищо за правен и съответно те хваща мързела и изпадаш в летаргично състояние.И ако това се случи зимата си казваш ОК и без това на вън е студено и гадно времето,и ако искам да изляза ще трябва да облеча един тон дрехи.Обаче,ако това ти се случи във време когато климатичните условия са идеални за добре свършена работа и заслужена почивка тук и там никак не е ОК!
Това лято трябва да бъде за бързия начин на живот...едвам да смогвам да оправям багаж и да пазарувам....да тичам след рейсове,влакове и самолети!Да правя схеми,да водя телефонни раговори,да се нервя и накрая сладко да стигна дестинацията и да си отдъхна и да се раздам на макс....Искам преди да започна новият етап от живота си да знам,че детските ми години са завършили подобаващо,а това значи щури купони,нови хора,стабилни приятелства,флиртове/любов,мента и от всичко това аз да се чувствам доволна и щастлива.....
До тук минаха 2 месеца и аз мога да се похвая с едно друго....
Варна се оказа уникален град и искам да повторя......макар и за кратко си имам своите спомени.Установих,че колкото по-пораствам селото ми изглежда все по-нежелана дестинация,защото освен да гледаш турските сериали друго няма какво да правиш и 3 дни ти се струват като 33....И ето този уикенд направих друго кратко пътешествие...
Хижа "Академик" край Пловдив.В пловдив в съзнателния си живот съм ходила веднъж.Този път бях с хора,с който наистина знаех,че искам да бъда.Признавам си тази година все повече осъзнавам нуждата от самостоятелност спрямо моите родители.Не,че я нямам,но не искам да ми се мрънка за това с кой влак ще се прибирам,колко далеч ще ходя и така нататък.
Времето беше горещо от нас течеше вода,но на нас не ни пукаше...ние имахме за цел хижичката,която олицетворяваше спокойствие,тишина,чист въздух,природа и малко битовизъм.Не съжалявам,че изкачвах това толкова далечно място около 2 часа,защото гледката от горе си заслужаваше.Няма да разказвам как минаха тези два дни,защото скороста беше голяма определено,но усещанията и спомените са друго нещо.Бях на място,коеот не съм подозирала,че съществува,нито че ще бъде толкова приятно.С хора,към които изпитвам обич (или поне 3ма) ... За миговете прекарани там,взирайки се в нощен Пловдив или във вече не толкова пълната луна ме накараха да осъзная важни неща за моят живот.Не само,че са малко истинските приятели,но контактът с тях не е нужно да е постоянен и да е често.Истинските неща са нарядко,за да се помнят по-лесно и да е стават рутина,което автоматично води до разрушаването на всичко изградено до тук.С истинските хора,не ти се налага да се чудш какво да кажеш или да се съобразпваш и всяка една минутка време прекарана с тях е блаженство за твоята душа.На тругване валя дъжд,но се смяхме и не можа да ни развали настроението....Тук беше време да се разделим едните в едната посока другите в другата...Сбогуването беше кратко,сякаш никой от нас не искаше то да продължи дълго,защото знаеше,че тогава ще осъзнаем,че с хубавите мигове е свършено и трябва да се върнеш от там,от където си избягал.Исках да държа човека в прегръдката си,колкото се може по-дълго,но не можех I had to let it go!...
Във влакчето,макар и пътнишеско бече уютно,че чак и студено на моменти от климатика,за който толкова много жадувахме....3 часа минаха толкова бързо,че не можахме да си припомним всичко,коеот ни се бе случило по-рано нито да коментираме...хората на съседните седалки идваха и си отиваха и всички ни слушаха ....
Във влакчето,макар и пътнишеско бече уютно,че чак и студено на моменти от климатика,за който толкова много жадувахме....3 часа минаха толкова бързо,че не можахме да си припомним всичко,коеот ни се бе случило по-рано нито да коментираме...хората на съседните седалки идваха и си отиваха и всички ни слушаха ....
А аз оставам със спомните до другия път!..