Не знам дали американските филми наистина показват реалността в живота или всичко са измислени герои с измислени чувства и измислени реакции,но съм сигурна,че някъде по света всеки един разказан случай във филмите отнасящ се за отношенията и връзките между хората са верни,реални и се припокраиват.И знаете ли жалко е... Не знам дали трябва да се уча от тях,дори и да мога не бих и все пак бих се замислила... Как един мъж гради живота си,гради кариерата си,взаимоотношенията си.Получава всичко,което иска,но нещо се обърква и започва на ново - ново семейство и виждаш в този мъж един прекрасен човек,личност,индивидуалност и потенциален партньор - може да е грижовен,романтичен,забавен,отговорен,но когато се стигне до това ти какво искаш,да бъдат удоволетворени твоите жизнени желания става така,че той вече има своите и не иска да се занимава да задоволи твоите... и това,че ти можеш да пострадаш от този факт ама въобще не го касае..... В такъв момент ми идва да заплюя всеки такъв мъж и да им ...
Публикации
Показват се публикации от октомври, 2011
През един обикновен ден в ума на обикновения човек преминават около 60 000 мисли. Но най-удивителното е, че деветдесет и пет процента от тези мисли са същите, които са си мислили и предния ден. Това е тиранията на занемарения ум. Хората, които си мислят едни и същи мисли всеки ден, предимно негативни, са развили лоши умствени навици. Вместо да се съсредоточат върху хубавите неща в живота си и да потърсят начин да ги направят още по-хубави, те остават пленници на миналото си. Някои се тревожат за провалили се връзки или за финансови проблени. Други се терзаят от спомени за недотам идеалното си детство. Трети се измъчват от още по-дребни неща - колко груба е била продавачката в магазина или колко злонамерено им се е сторило подхвърленото от някой колега. Хората, които използват ума си по този начин, позволяват на тревогата да им открадне жизнената сила. Те блокират огромния потенциал на ума си да прави чудеса и да внесе в живота им всичко, което искат емоционално, физически и дори духов...
нищо и половина
Току що изпих и последната си глътка кафе... Бях с идеята как ще стана рано или поне достатъчно навреме,че да свърша всички запланувани дейности,но котето реши да ме разубеждава още от снощи,след като не ме остави на мира да заспя около 2 часа и то взе,че стана около 2:30-3:00 .... Окончателно се местя този уикенд и истинският живот ще започне....толкова разхвърляна не съм била от много време,както и не съм писала от много време и въобще мн неща не съм правила от много време къде от финансова гледна точка,къде то времева и пространствена,къде просто не ми се прави сега :) Идеята да се местя ме плаши от една страна,а от друга е предизвикателство...Напоследък всичко,което си помисля,че е възможно да се случи в най-краткото възможно време (като да загубя 20лв) се случва... не знам как,не знам и защо,но се случва и странното е,че не ме плаши,но ме стряска акк е възможно да се случва....аз все пак се радвам на живота де :D Честно казано,колкото и да имам нещо да кажа като седна да го пиша ...
28.10.2011
Как трябва да живеете? Много просто, ще се откажете от лъжата, от кражбата, от омразата, от завистта. – “Може ли да се живее така?” – Може. Вие не сте приложили Истината, Любовта, Правдата, Доброто, а се питате как може да живее човек с тях. Приложете великите Добродетели в живота си и ще видите как може да се живее по нов начин. Беинса Дуно
книга - филма?!
Понеже следя един блог от около година насам днес попаднах на един пост,в който пост се говореше за книги,и имаше линк водещ до класация на книгите в 21 век http://www.goodreads.com/list/show/7.Best_Books_of_the_21st_Century ....и какво ми направи впечатление само след като минах 10тата,а после и 20тата....стигнах до 40тата...та от 40 книги около 85-90% имат вече направен филм :Х толкова ли се изчерпа въображението на сценаристите,та решиха да екранизират толкова голям % от написаните книги? Но от тук идва и проблемът на младото поколение,родено в 21 век.Те са свикнали,че филм по книгата има..... филмът е по-кратък,не с толкова подробности и може да се сподели с приятели на фона на пуканки и гушкане.... докато книгата е нещо лично,свързано със самото преживяване (освен ако не си мнооооого в книгата) и трябва сам да си представиш всеки един герой,място и случки.Филмът е едно улеснение и пестене на време,с което аз съм много против.Така успяваме да затъпим много от вътрешнит...
Бъркотията е пълна
Не съм споделяла от дълго време...или поне на мен така ми се струва... Времето лети с адска бързина...не мога да смогна с нищо....часът и дните вече са отминала мерна единица за време,сега всичко измервам в свършен работа....стана края на октомври,а аз още не мога да се преместя в новата квартира...сякаш го отлагам,сякаш не искам да се местя,сякаш така ми е добре....но не знам дали наистина е така....имам чувството,че ще се оказа не само сама,но ще се почувствам самотна.... Хората пак са кът,кой в Англия,кой в Испания,дори братовчетката ми замина.....др хора са в Пловдив/Стара Загора..... хората,които са тук хем са достатъчни,хем пак ми липсва.... Липсват ми разговорите - дългите смислени разговори в кафенетата на чаша топло кафе....среднощните чатове за безмислени и не толкова неща с онзи специален човек.... липсват ми прегръдките на мъничето,което винаги е било до мен..... Давам си сметка,че си пропилях една смислен приятелство или поне така се чувствам....но понякога така е писано....
― Marilyn Monroe
“I believe that everything happens for a reason. People change so that you can learn to let go, things go wrong so that you appreciate them when they're right, you believe lies so you eventually learn to trust no one but yourself, and sometimes good things fall apart so better things can fall together.” ― Marilyn Monroe
Ново предизвикателство
Видях го след толкова години.... един непознат познат....един изтощен млад човек... Един чоевк,който ме заинтригува и спечеи вниманието ми само с това че е непознатият понзат от съседният квартал,с това,че се е захванал с нещо,което няма много голяма представа,но не съжалява за избора си..... Господи изпитвам едно такова плахо привличане...искам да му помогна без да се натрапвам...искам да се докосна до него без да навлизам във вътрешното му лично пространство,без да ме помисли за луда и без аз да падна в собствения си капан....
Умира бавно този...
който не пътува, който не чете и не слуша музика, който не открива очарование в себе си. Умира бавно този… който разрушава себелюбието си, който отказва помощта, който не търси разнообразие. Умира бавно този… който се превръща в роб на навика, минавайки всеки ден по същите пътеки, който не рискува да се облече в различен цвят и не разговаря с непознати. Умира бавно този… който бяга от страстта и водовъртежа на чувствата, които връщат блясъка в очите и спасяват тъжните сърца. Умира бавно този… който не променя живота си, когато е недоволен от работата или любовта си, който не рискува сигурността за неизвестното, за да преследва една мечта, който не се решава поне веднъж в живота си да избяга от мъдрите съвети.
Thought of the day
Във вашия ум идеите всякога трябва да бъдат положителни. Когато действат окултните сили, те действат сега, веднага, днес. Отложите ли за утре, работата е свършена, т.е. никога няма да я направите. Вие може да проверите този факт. Някой път сънувате много хубав сън, събуждате се, искате да го запишете, но отлагате за другия ден. Отложите ли, всичко е забравено вече. Същото няма да се яви втори път. Ако трябва ти веднага ще станеш и ще запишеш съня си. Този закон действа нявсякъде в живота. Като ти дойде една добра мисъл, приеми я, не казвай: ще я изпълня, когато имам повече време. Не, ако сега не я запишеш, ако сега не я изпълниш, ти няма да я изпълниш никога, ти няма да я запишеш никога. Напиши, не отлагай, защото нещата трябва да се заверяват едновременно в трите свята. Всяка свещенна мисъл се проявява в света на мисълта, после в астралния свят и най-после във физическия. След като и се даде форма, тя придобива съществувание. Тя дойде днес, ти казваш: днес не съм разположен, утре ела...
Мисля,че аз не съм достойна за него,нито той за мен.Аз не го разбирам,не го усещам,не го познавам,нямам среща с неговия свят и неговите разбирания....за това ме привлича и държи вниманието ми под напрежение и искам да знам и още,и още и все не е достатъчно,и все не е много,и все не е всичко,и все искам още,и още,и още.... А аз не мога да го впечатля,не мога да се докажа,не може да ме види или разбере..... Не сме той и аз или аз и той...не сме нито тя и той,или той и тя.... Ние сме аз и ти .... аз и аз ... или ти и аз ... но не сме един за друг...няма нищо...не е писано.... А сега е и пренаситено....