Бъркотията е пълна
Не съм споделяла от дълго време...или поне на мен така ми се струва...
Времето лети с адска бързина...не мога да смогна с нищо....часът и дните вече са отминала мерна единица за време,сега всичко измервам в свършен работа....стана края на октомври,а аз още не мога да се преместя в новата квартира...сякаш го отлагам,сякаш не искам да се местя,сякаш така ми е добре....но не знам дали наистина е така....имам чувството,че ще се оказа не само сама,но ще се почувствам самотна....
Хората пак са кът,кой в Англия,кой в Испания,дори братовчетката ми замина.....др хора са в Пловдив/Стара Загора..... хората,които са тук хем са достатъчни,хем пак ми липсва....
Липсват ми разговорите - дългите смислени разговори в кафенетата на чаша топло кафе....среднощните чатове за безмислени и не толкова неща с онзи специален човек....
липсват ми прегръдките на мъничето,което винаги е било до мен.....
Давам си сметка,че си пропилях една смислен приятелство или поне така се чувствам....но понякога така е писано....понякога онези,които искаме в живота ни не трябва да са в него точно в този момент....приемам този факт и ми служи за добро успокоение и все пак ми липсва....а хората,които съм смятала,че ще са в живота ми без да да при-push-вам нещата се оказа,че не е така... жалко наистина....
Струва ми се,че този забързан живот изяжда много,колкото и да ми дава....Не върша нищо перфектно и сякаш седа на едно място и нямам време да си кажа заглавието от всичките ангажименти,които съм поела....глутка въздух = закъснение....
Университета е странно място.....срешнах готини хора в лицето на нови и стари запознанства,но както навсякъде не можах да мина и без опонент,но то май така по-забавно ;)
Надявам се да успея да се справя с всичко,искренно се надявам!
Smth has to change!...
Времето лети с адска бързина...не мога да смогна с нищо....часът и дните вече са отминала мерна единица за време,сега всичко измервам в свършен работа....стана края на октомври,а аз още не мога да се преместя в новата квартира...сякаш го отлагам,сякаш не искам да се местя,сякаш така ми е добре....но не знам дали наистина е така....имам чувството,че ще се оказа не само сама,но ще се почувствам самотна....
Хората пак са кът,кой в Англия,кой в Испания,дори братовчетката ми замина.....др хора са в Пловдив/Стара Загора..... хората,които са тук хем са достатъчни,хем пак ми липсва....
Липсват ми разговорите - дългите смислени разговори в кафенетата на чаша топло кафе....среднощните чатове за безмислени и не толкова неща с онзи специален човек....
липсват ми прегръдките на мъничето,което винаги е било до мен.....
Давам си сметка,че си пропилях една смислен приятелство или поне така се чувствам....но понякога така е писано....понякога онези,които искаме в живота ни не трябва да са в него точно в този момент....приемам този факт и ми служи за добро успокоение и все пак ми липсва....а хората,които съм смятала,че ще са в живота ми без да да при-push-вам нещата се оказа,че не е така... жалко наистина....
Струва ми се,че този забързан живот изяжда много,колкото и да ми дава....Не върша нищо перфектно и сякаш седа на едно място и нямам време да си кажа заглавието от всичките ангажименти,които съм поела....глутка въздух = закъснение....
Университета е странно място.....срешнах готини хора в лицето на нови и стари запознанства,но както навсякъде не можах да мина и без опонент,но то май така по-забавно ;)
Надявам се да успея да се справя с всичко,искренно се надявам!
Smth has to change!...