Колкото пъти застана пред смотания компютър да напиша всичко,което ми се върти в главата в последните 3 седмици нищо не се получава... но всеки момент,в който остана сама със себе си започвам да пиша... и се опитвам да се спра,но сърцето не може да бъде спряно... то чувства ли,чувства.... Горда съм от сестра си - днес се прибра от международно състезание в Полша и се е класирала на 4 място,което е много добре и тя е доволна... Напоследък бях поела всички и всичко на плещите си и допълнитено се изнервях от фактът,че имах човек в екипа,който ме саботираше....за това този четвъртък взех критичното решение,че клубът вече не е моето място,не са моите хора и аз само цикля на едно място в него..... и не става дума,че нещата не се получаваха така както на мен ми се искаше... нещата просто невървяха... вече не изпитвам онова удоволствие от вършенето на доброволческа работа в клуба... само се натоварвам психически... стана като задължение... а това никак не ми харесва...за това казах - АЗ БЯХ Д...