В последно време ...
Колкото пъти застана пред смотания компютър да напиша всичко,което ми се върти в главата в последните 3 седмици нищо не се получава... но всеки момент,в който остана сама със себе си започвам да пиша... и се опитвам да се спра,но сърцето не може да бъде спряно... то чувства ли,чувства....
Горда съм от сестра си - днес се прибра от международно състезание в Полша и се е класирала на 4 място,което е много добре и тя е доволна...
Напоследък бях поела всички и всичко на плещите си и допълнитено се изнервях от фактът,че имах човек в екипа,който ме саботираше....за това този четвъртък взех критичното решение,че клубът вече не е моето място,не са моите хора и аз само цикля на едно място в него..... и не става дума,че нещата не се получаваха така както на мен ми се искаше... нещата просто невървяха... вече не изпитвам онова удоволствие от вършенето на доброволческа работа в клуба... само се натоварвам психически... стана като задължение... а това никак не ми харесва...за това казах - АЗ БЯХ ДО ТУК!... и три часа по-късно ми стовариха,че колежката на мама е напуснала и аз ще трябва да я замествам,докато намерим друга и после още толкова докато я обучим :( помислих си - стъжнихте ми живота!Все още размишлявам над това как заслужих това и какво лошо направих като си помислих,че мога да имам време за себе си и да се развивам,да си почина... може физически да не съм се затрупала със каквото и да е,но малко ли хора организирам,малко ли молби и питания получавам... да не говорим за отговорностите,които в един момент се оказаха повече и от мен самата....
В четвъртък се събудих с желанието цял ден да гледам излитащите самолети на фона на хубава музика и да си размишлявам...да успея да си подредя в главата всичко,което съм зарязала в средата на нищото и виси във въздуха... да ама не ... не и този път....Имах желание и за кино,но и това не се получи....
Седмицата беше капакът на всичко,надявам се нова седмица нов късмет + нов месец - нов старт на всичко.... имам един месец да подредя и да се изясня със себе си и околните и да разбера от тук нататък накъде....
Много ми е гадно да оставя нещо,което съм вършила 2 години....но хората се менят,другите се променят...приоритетите,задълженията и отговорностите също.... разликата между хлапе на 16/17 и хлапе на 20 може на години да е малка,но никак не е когато стигнем до там - какво искам да правя,какво правя,на къде отивам и тн....
Не се оплаквам,по скоро изливам душата си,за да мога да я видя нагледно и да стане подреждането и разчистването по-лесно....
Има човек,който ме кара да се усмихвам.... може да не сме заедно,но ме кара да се усмихвам и само това ме кара да кажа: ти си правлиния за мен сега!
Липсват ми приятелите... липсват ми хората,с който споделям и,на които разчитам....
Опитвам се да създам нещо,което не знам какво е,дори как изглежда,само знам,че искам да е хубаво,устойчиво и надеждно.... дано успея!....
И вече не помня какво още исках да кажа....
http://www.youtube.com/watch?v=KMihKmoYfe8&feature=BFa&list=PL9A336E1984F0D3E5&lf=BFp
Горда съм от сестра си - днес се прибра от международно състезание в Полша и се е класирала на 4 място,което е много добре и тя е доволна...
Напоследък бях поела всички и всичко на плещите си и допълнитено се изнервях от фактът,че имах човек в екипа,който ме саботираше....за това този четвъртък взех критичното решение,че клубът вече не е моето място,не са моите хора и аз само цикля на едно място в него..... и не става дума,че нещата не се получаваха така както на мен ми се искаше... нещата просто невървяха... вече не изпитвам онова удоволствие от вършенето на доброволческа работа в клуба... само се натоварвам психически... стана като задължение... а това никак не ми харесва...за това казах - АЗ БЯХ ДО ТУК!... и три часа по-късно ми стовариха,че колежката на мама е напуснала и аз ще трябва да я замествам,докато намерим друга и после още толкова докато я обучим :( помислих си - стъжнихте ми живота!Все още размишлявам над това как заслужих това и какво лошо направих като си помислих,че мога да имам време за себе си и да се развивам,да си почина... може физически да не съм се затрупала със каквото и да е,но малко ли хора организирам,малко ли молби и питания получавам... да не говорим за отговорностите,които в един момент се оказаха повече и от мен самата....
В четвъртък се събудих с желанието цял ден да гледам излитащите самолети на фона на хубава музика и да си размишлявам...да успея да си подредя в главата всичко,което съм зарязала в средата на нищото и виси във въздуха... да ама не ... не и този път....Имах желание и за кино,но и това не се получи....
Седмицата беше капакът на всичко,надявам се нова седмица нов късмет + нов месец - нов старт на всичко.... имам един месец да подредя и да се изясня със себе си и околните и да разбера от тук нататък накъде....
Много ми е гадно да оставя нещо,което съм вършила 2 години....но хората се менят,другите се променят...приоритетите,задълженията и отговорностите също.... разликата между хлапе на 16/17 и хлапе на 20 може на години да е малка,но никак не е когато стигнем до там - какво искам да правя,какво правя,на къде отивам и тн....
Не се оплаквам,по скоро изливам душата си,за да мога да я видя нагледно и да стане подреждането и разчистването по-лесно....
Има човек,който ме кара да се усмихвам.... може да не сме заедно,но ме кара да се усмихвам и само това ме кара да кажа: ти си правлиния за мен сега!
Липсват ми приятелите... липсват ми хората,с който споделям и,на които разчитам....
Опитвам се да създам нещо,което не знам какво е,дори как изглежда,само знам,че искам да е хубаво,устойчиво и надеждно.... дано успея!....
И вече не помня какво още исках да кажа....
http://www.youtube.com/watch?v=KMihKmoYfe8&feature=BFa&list=PL9A336E1984F0D3E5&lf=BFp