Измина една година от "Изпращанто" .... мисля,че миналата година не съм осъзнавала какво се случва ... била съм толкова заслепена от мисълта,че повече няма да има училище,че всичко покрай мен се е изплъзвало и аз не съм била във него .... колко жалко,ако с всички ни е така... това са едни от най-красивите и запомнящи се моменти в нашият живот - макар и толкова кратък ,че е направо недопъстимо да не ги помним или да не ги отбележим .... Гледам снимките на тазгодишните абитуренти и си мисля - да наистина е било хубаво!Да наистина си заслужаваше.... но всеки тръгва от тук нататък с някакви очаквания,мисли се за голям,мисли си,че може да се справи и,че светът само него чака,но се оказва,че попадаме в голямото пространство на реалността,където мечтите ни изглеждат дребни,едва се виждат и ако наистина държим на тях борбата трябва да е безмилостно жестока,за да я доближим,постигнем и накрая изпълним - и тя е наша.... и после се обръщаш и се питаш струва ли си.... Осъзнаваш,че учи...