В душата на една фея

And suddenly I realize how I am trying to gain your recognition for what i am doing, for you and for myself, but it turns out this wont happen soon enough, for me to still care and want it, also you dont get it, how life is not just one thing, so you dont have to pay that much attention to this particular one as you do .... I cant, so I understand why as long as I am trying to fit in this team I will feel bad and pushed to be someone else, but not me, and how I never was and never will be part of it ..just an ongoing supporting (mostly me) player (: I quit trying !

Преди около година спрях истински да пиша, започна фрустрация, питах се защо, казвах си 'това не съм аз', усещах празнина .... с времето това отмина - приех го .. болеше ме, но го приех .... на няколко пъти се опитах да изкажа онова, което мисля или чувствам, но то беше изкуствено, сякаш не аз, ами нещо друго говореше вместо мен .... след което разбрах, че за да пиша ми трбва муза, трябва ми повод, който да ме накара да чувствам  нещо различно от обичайното си състояние, за да съумея да го изкажа с думи, ако разбира се не е в процес на обработка .... и чак преди няколко дни разбрах нещо много истинско .... на въпроса 'защо не пиша?' мога да дам по-смислен отговор ....  преди, когато пишех, понякога дори по няколко пъти на ден, имаше причина.. нещо в мен се случваше, нещо се питаше, нещо го вълнуваше и всичко това - мисли чувства и тн, биваха изказвани и мислени с други хора, обсъждах ги, защитавах ги, убеждавах се в противното, откривах нови неща за света и за себе си ...

Гледайки този филм единствемното, в мен крещеше 'обичам те... обичам те' ... просто безценно е усещането за безкрайност, за свобода... чувството да си жив, въпреки всички гадости, които ти се случват, всички объркващи мисли в главата ти и всички онези бездушни хора на вън .... да си жив, да живееш, да се усмихваш.... да караш някого да се чувства по точзи начин, някои да те кара да се чувстваш така ... .. истината боли ... истината води до там - да обърка целият ти светоглед, но истината води до сърцевината ти... обелва те като лукче, оставаш гол, става ти студено, но не усещаш това, а усещаш всичко.... всичко успява да те докосне и успяваш да го изпиташ в същината му ... какво по-хубаво от това... какво по-истинско, реално и живо..... неописуемо е онова, което усещам в момента .....

Питам се след толкова години заедно на този свят... толкова неща преживени.... толкова мои опити да те променя и накрая да се примиря,че това си ти и аз те обичам такава каквато си, сега настъпва момент, в който се виждаме веднъж на месец, че и по-рядко, в който дори не говорим по телефона за смислените неща, ФБ дори не е опция и ти ще ми се обадиш в средата на нищото и няма да ме попиташ как съм, а ще ми плямпаш за нещо си "толкова важно за мен, и толкова неочаквано", че чак реакцията ми беше "Верно ли? Еми то беше просто въпрос на време?", 'Защо?' -> не ме касае и никога не ме е .... Просто се надявам да е нещо моментно .....

Колко демотивиращо действа да разбереш, че човекът отсреяа има различни на твоите вкусове .... и колко депресивно действа да разбереш, че човекът срещу теб харесва същите неща като теб ... объркващо е!

Това,че пиша не значи,че съм писателка... това,че снимам не значи,че съм форограф, но моля моля никои нищо не може да ми каже относно опитите и желанията ми да съм фея!!!

Напоследък (в последната година) се питам доста въпроси свързани с моето образование и обучение в тази държава. Задавам си въпроси не само за преподавателите, за дисциплините, които изучавам, за специалностите, за малумната бюрокрация и шибаните "правила", ами и за така наречените ми колеги. Сигурно, може да сте един от тях, може да се засегнете или не, може да ме подкрепите или да ме осъдите, ама въобще не ме касае .... Някога замисляли ли сте се какви знания и умения придобивате в училище? А в университета? Замисляли ли сте се за това, какво ви е неовбходимо за да оцелеете и какво ви е необходимо, за да вървите напред и да се изкачвате по стълбичката до желаното от вас място... Давали ли сте си тази рабносметка? А питали ли сте се, аз какво мога? На мен какво ми се отдава? Какво наистина искам аз? Как да го постигна? Какво ще ми донесе? Какво ще ми коства? I bet you didnt... ok most of you didnt, i know there are exceptions! Питала съм се всичко това и продължавам д...

Усещането, че някои ти е чел мислите и ги е преразказал в една негова история. Това усещане, когато се определяш с някого от героите...усещаш го, мислиш, го, разбираш го ... сякаш си изпадал в същата ситуация... странно е! Дори думите не мога да си подбера... целият филм е онова, което чувствам от някакво време на сам ... чувство, което идва и си отива, после пак идва ..... реалността говори! Нищо не е случайно, въпросът е какво иска да ми каже .... И това не се получи така както го исках, но просто думите не си намирам..... Liberal Arts ... the feeling that anythings is possible it is just infinite choices ahead of you... you get out of school and anything could happen ..and then you get out and life happens, decisions been made and all these many choices you have in front of you are no longer really there.. at certain point you just got to go "ou I guess this is how it is going down"... and there is just smth depressing about that ....

След толкова много години, които минах и с него бяхме в добри отношения преди малко се събух от сън, в който той беше главно действащо лице. Същият както искам да го запомня, висок, с руса коса, сини очи, с характер - правещ каквото си пожелае. В съня си се усмилих да съм себе си... усмилих се да играя себе си пред него... заинтригуваме дори там, дори в това пространство.... нежността му и тази детска игра ме стоплиха дори за миг.... дори не знам какво говоря!... училищен двор негри футболна топка съседно пространство детска игра негър ръкостискане болка поглед масажиране

Honestly, I think you crossed me out of your friends list ... .. pity!.