виСшУ ?!
Напоследък (в последната година) се питам доста въпроси свързани с моето образование и обучение в тази държава. Задавам си въпроси не само за преподавателите, за дисциплините, които изучавам, за специалностите, за малумната бюрокрация и шибаните "правила", ами и за така наречените ми колеги.
Сигурно, може да сте един от тях, може да се засегнете или не, може да ме подкрепите или да ме осъдите, ама въобще не ме касае ....
Някога замисляли ли сте се какви знания и умения придобивате в училище? А в университета? Замисляли ли сте се за това, какво ви е неовбходимо за да оцелеете и какво ви е необходимо, за да вървите напред и да се изкачвате по стълбичката до желаното от вас място... Давали ли сте си тази рабносметка? А питали ли сте се, аз какво мога? На мен какво ми се отдава? Какво наистина искам аз? Как да го постигна? Какво ще ми донесе? Какво ще ми коства?
I bet you didnt... ok most of you didnt, i know there are exceptions!
Питала съм се всичко това и продължавам да се питам, защото ме касае както бъдещето ми, така и това на обществото, в което живея и в страната, в която се развивам и тя с мен (предполага се). Не съм фен на българското мото "всеки да се спасява самосиндикално" !....
От какво бяха проволкирани тези върпси ли, ами от едни преподаватели първо в училище , сега и в университета. Когато бях в 12 клас единствено се интересувах от това успешхно да взема матурите... обаче се натъкнах на една доста сериозна учителка, на която бях попадала и друг път, но се надявах, че като кандидат студенти ще ни остави на мира. Да, ама не. По предметът ѝ "Свят и личност" всъщност се оказахме най-затруднени. На пръв поглед лесно - да мине и замине, ама всъщност не. Тази жена ни накара да се запознаем с теми от всеобща проблематика - предимно на Европейския континент, да разширим познания по определени теми, да направим едно проучване из интернет и да напишем доклад, който в първи курс установих, че представлява курсова работа. Така се запознах с формата, че дори и защитавах този доклад устно, като отговарях на въпросите от рецензията, на допълнителн възникнали въпроси, запознавах класа с темата си и актуалността ѝ и отговарях и на техните въпроси. След като целият клас се изреди през този малък първи кръг на ада, ни потопиха още по-дълбоко в кладенеца, където се озовахме разделени на тематични (колкото можеше да бъде) групи, който да измислим една обща тема (свързващите звена бяха докладите ни) и да направим дискусия с класа. Оказа се, че тази дискусия си има и правила и време за изпълнение, запознаване на аудиторията с темите, тези, аргументазия, отговаряне на въпроси и тн. Така се запознах с нещото наречено дебат. И за капак на всичко, но даде за задача да разпишем и осъществим проект в рамките на училището. Тук за първи път се сблъсках с това, да имам идея и да не знам от къде да започна. Да не знам какви са ми целите, камо ли очакваните резултати и тн. След което този проект се презентира пред класа и се защитава, като се отговаря на въпроси.Така се запознах с формата наречен проект.
Влизам аз нищо и никаква си студентка в "най-престижния" университет на България, специалност, която аз съм си избрала и се започват проблемите с бюрокрацията. Срещаш се с колеги, който са искали да учат нещо си друго, ама тук понеже имали по един семестър от онези всички специалности, които ги касаели за това решили да запичат това, ама да не си помислите, че са я пиели в специалността, която е искала и просто е предпочела тази, не те просто са я приели тук. Започва се с изискванията от преподавателите към нас. Слушаш, слушаш започваш да питаш, отвговарят ти, нищо не разбуираш пак питаш, започваш да го правиш и се оказва, че пак не си разбрал... започваш да си мислиш 'Какъв идиот съм аз. От мен нищо не става? Къде съм тръгнал аз?' ... по-заинтересованите стигат и да по-горе споменатите въпроси .... оказва се,че всъщност преподавателите изискват от нас да умеем неща, които обаче не са залегнати в програмата на средното ни образование, а дори и да са повечето хора в 12 да не казвам и в 11 клас не смятат за нужно да ходят на училище, а дори и да ходят, до толкова са взели на присмех учителите си, че те не смеят да се обадят или в повечето случай се ходи само по БЕЛ и другият предмет, който си си избрал за матурата, освен ако не си на ТИ с някой език и си решил, че си толкова велик, че ще го минеш и със затворени очи (обаче отиваш, решаваш, идват резултатите ти си с 3 и си с пръст в уста, защото си нямаш и на понятие какво ще правиш сега... мислел си,че психологията,ПР, бизнес администрацията са ти в кърпа врзани, е да ама не и така ти попадаш в моята специалност, която ти е е приела, само защото имаш досттъчния бал и защото няма попълярност поради други причини...) .... и се озоваваш в едно вишУ Учебно Заведение, нищо не можещ, нищо не знаещ и въобще неориентиран ... поговорката тук 'мечка страх мене не' не важи и си седим чинно там където са ни направо изтеглили насила от леглото и са ни записали, немърдаме, защото а мръднем попадаме в полето, което пита "А сега на къде?" а този въпрос си е страшен и рядко има отговор. Обаче с оказва, че в унито са великите хора, а ние не можем да се мерим и на една шестнадесет хилядна стотна от тяхното кутре. Едвам връзваме 3 с много голяма мъка.... а пък онези да се бъхат мен и тва ме устройва ... преподавателите са се хванали за главата кой по дяволите ще води това общество като си заминем ние .... ти му даваш, то не ще да взима ..... искам аз от него най-простото нещо, той дет се вика и името не може да си напише правилно .....
Оказва се, че благодарение на тази преподавателка аз съм "с едни гърди наред" и съм една от "можещите и знаещите" .... това обаче, че не мога други неща, които се изискват за други са висша класа, а за мен са потребност, която питам аз и искам и да се науча, но сякаш никои не ми го дава на достъпен език ... онези там вътре да слезнат малко и да споделят ... ние не хапем, не крадем ... все пак това не е ли вашата работа ... да ни учите нас на занаят? Понякога се питам знаете ли вече какво искате или болестта е заразна и като се срещнете с повече от 5ма колеги незнаещи къде са и какво правят се разболявате и вие?
Та вие колеги сте ми много смешни ... един определен тип от вас.....
Вие сте някакъв рядък вид, който ми лази по нервната система повече и от онези по горе споменатите неорентирани същества или от онези не ходещи на лекции, но идващи на изпити и взимащи ги с 3, но накрая той се дипломира на равно с мен....
Вие драги ми колеги сте със следните характеристики: много сте подредени, ученолюбиви, нямате си и на представа какво ще правите като излезнете от тук, прилежни сте, всичко правите на време и под конец, отговорите са ви предимно интерпратации на книги и позоваващи се на тях, защото или нямате мнение, или не разбирате проблематиката или ви е страх да не ви намалят оценкта за това, борите се със зъби и нокти за колкото се може по-висока оценка, но когато видите, че нещо не е по ваш вкус просто го оставяте и си казвате, аз от това нямам нужда, градите си една ваша специалност вътре в специалността, записали сте защото не са ви приели да учите онова, което се оказва,че тази специалност евентуално ще изучава в един семестър, никога не задавате въпроси, а молите колегите да ви го обяснят или попитат вместо вас, място за притеснение няма,защтоо вие сте организиран човек, а фактът, че едвам избутвате 4ката някак не трябва да се взима под внимание, смятате че всичко можете да го направите като задача, то е като да изядеш една ябълка, чувствате се несигурни сред останалите и когато видите, че се справят по-добре от вас се свиватеи се затваряте демонстративно в себе си, обичате да натяквате на хората в групата, в която работите какво е казъл преподавателя, това много ви ограничава и ви поставя в една кутия ...
хора един съвет ... всичко хубаво, ама започнете да мислите и съблечете кутията, която сте облякли.... ако това не е вашето има достатъчно специалности в тази държава, напънете се и го постигнете!
Сигурно, може да сте един от тях, може да се засегнете или не, може да ме подкрепите или да ме осъдите, ама въобще не ме касае ....
Някога замисляли ли сте се какви знания и умения придобивате в училище? А в университета? Замисляли ли сте се за това, какво ви е неовбходимо за да оцелеете и какво ви е необходимо, за да вървите напред и да се изкачвате по стълбичката до желаното от вас място... Давали ли сте си тази рабносметка? А питали ли сте се, аз какво мога? На мен какво ми се отдава? Какво наистина искам аз? Как да го постигна? Какво ще ми донесе? Какво ще ми коства?
I bet you didnt... ok most of you didnt, i know there are exceptions!
Питала съм се всичко това и продължавам да се питам, защото ме касае както бъдещето ми, така и това на обществото, в което живея и в страната, в която се развивам и тя с мен (предполага се). Не съм фен на българското мото "всеки да се спасява самосиндикално" !....
От какво бяха проволкирани тези върпси ли, ами от едни преподаватели първо в училище , сега и в университета. Когато бях в 12 клас единствено се интересувах от това успешхно да взема матурите... обаче се натъкнах на една доста сериозна учителка, на която бях попадала и друг път, но се надявах, че като кандидат студенти ще ни остави на мира. Да, ама не. По предметът ѝ "Свят и личност" всъщност се оказахме най-затруднени. На пръв поглед лесно - да мине и замине, ама всъщност не. Тази жена ни накара да се запознаем с теми от всеобща проблематика - предимно на Европейския континент, да разширим познания по определени теми, да направим едно проучване из интернет и да напишем доклад, който в първи курс установих, че представлява курсова работа. Така се запознах с формата, че дори и защитавах този доклад устно, като отговарях на въпросите от рецензията, на допълнителн възникнали въпроси, запознавах класа с темата си и актуалността ѝ и отговарях и на техните въпроси. След като целият клас се изреди през този малък първи кръг на ада, ни потопиха още по-дълбоко в кладенеца, където се озовахме разделени на тематични (колкото можеше да бъде) групи, който да измислим една обща тема (свързващите звена бяха докладите ни) и да направим дискусия с класа. Оказа се, че тази дискусия си има и правила и време за изпълнение, запознаване на аудиторията с темите, тези, аргументазия, отговаряне на въпроси и тн. Така се запознах с нещото наречено дебат. И за капак на всичко, но даде за задача да разпишем и осъществим проект в рамките на училището. Тук за първи път се сблъсках с това, да имам идея и да не знам от къде да започна. Да не знам какви са ми целите, камо ли очакваните резултати и тн. След което този проект се презентира пред класа и се защитава, като се отговаря на въпроси.Така се запознах с формата наречен проект.
Влизам аз нищо и никаква си студентка в "най-престижния" университет на България, специалност, която аз съм си избрала и се започват проблемите с бюрокрацията. Срещаш се с колеги, който са искали да учат нещо си друго, ама тук понеже имали по един семестър от онези всички специалности, които ги касаели за това решили да запичат това, ама да не си помислите, че са я пиели в специалността, която е искала и просто е предпочела тази, не те просто са я приели тук. Започва се с изискванията от преподавателите към нас. Слушаш, слушаш започваш да питаш, отвговарят ти, нищо не разбуираш пак питаш, започваш да го правиш и се оказва, че пак не си разбрал... започваш да си мислиш 'Какъв идиот съм аз. От мен нищо не става? Къде съм тръгнал аз?' ... по-заинтересованите стигат и да по-горе споменатите въпроси .... оказва се,че всъщност преподавателите изискват от нас да умеем неща, които обаче не са залегнати в програмата на средното ни образование, а дори и да са повечето хора в 12 да не казвам и в 11 клас не смятат за нужно да ходят на училище, а дори и да ходят, до толкова са взели на присмех учителите си, че те не смеят да се обадят или в повечето случай се ходи само по БЕЛ и другият предмет, който си си избрал за матурата, освен ако не си на ТИ с някой език и си решил, че си толкова велик, че ще го минеш и със затворени очи (обаче отиваш, решаваш, идват резултатите ти си с 3 и си с пръст в уста, защото си нямаш и на понятие какво ще правиш сега... мислел си,че психологията,ПР, бизнес администрацията са ти в кърпа врзани, е да ама не и така ти попадаш в моята специалност, която ти е е приела, само защото имаш досттъчния бал и защото няма попълярност поради други причини...) .... и се озоваваш в едно вишУ Учебно Заведение, нищо не можещ, нищо не знаещ и въобще неориентиран ... поговорката тук 'мечка страх мене не' не важи и си седим чинно там където са ни направо изтеглили насила от леглото и са ни записали, немърдаме, защото а мръднем попадаме в полето, което пита "А сега на къде?" а този въпрос си е страшен и рядко има отговор. Обаче с оказва, че в унито са великите хора, а ние не можем да се мерим и на една шестнадесет хилядна стотна от тяхното кутре. Едвам връзваме 3 с много голяма мъка.... а пък онези да се бъхат мен и тва ме устройва ... преподавателите са се хванали за главата кой по дяволите ще води това общество като си заминем ние .... ти му даваш, то не ще да взима ..... искам аз от него най-простото нещо, той дет се вика и името не може да си напише правилно .....
Оказва се, че благодарение на тази преподавателка аз съм "с едни гърди наред" и съм една от "можещите и знаещите" .... това обаче, че не мога други неща, които се изискват за други са висша класа, а за мен са потребност, която питам аз и искам и да се науча, но сякаш никои не ми го дава на достъпен език ... онези там вътре да слезнат малко и да споделят ... ние не хапем, не крадем ... все пак това не е ли вашата работа ... да ни учите нас на занаят? Понякога се питам знаете ли вече какво искате или болестта е заразна и като се срещнете с повече от 5ма колеги незнаещи къде са и какво правят се разболявате и вие?
Та вие колеги сте ми много смешни ... един определен тип от вас.....
Вие сте някакъв рядък вид, който ми лази по нервната система повече и от онези по горе споменатите неорентирани същества или от онези не ходещи на лекции, но идващи на изпити и взимащи ги с 3, но накрая той се дипломира на равно с мен....
Вие драги ми колеги сте със следните характеристики: много сте подредени, ученолюбиви, нямате си и на представа какво ще правите като излезнете от тук, прилежни сте, всичко правите на време и под конец, отговорите са ви предимно интерпратации на книги и позоваващи се на тях, защото или нямате мнение, или не разбирате проблематиката или ви е страх да не ви намалят оценкта за това, борите се със зъби и нокти за колкото се може по-висока оценка, но когато видите, че нещо не е по ваш вкус просто го оставяте и си казвате, аз от това нямам нужда, градите си една ваша специалност вътре в специалността, записали сте защото не са ви приели да учите онова, което се оказва,че тази специалност евентуално ще изучава в един семестър, никога не задавате въпроси, а молите колегите да ви го обяснят или попитат вместо вас, място за притеснение няма,защтоо вие сте организиран човек, а фактът, че едвам избутвате 4ката някак не трябва да се взима под внимание, смятате че всичко можете да го направите като задача, то е като да изядеш една ябълка, чувствате се несигурни сред останалите и когато видите, че се справят по-добре от вас се свиватеи се затваряте демонстративно в себе си, обичате да натяквате на хората в групата, в която работите какво е казъл преподавателя, това много ви ограничава и ви поставя в една кутия ...
хора един съвет ... всичко хубаво, ама започнете да мислите и съблечете кутията, която сте облякли.... ако това не е вашето има достатъчно специалности в тази държава, напънете се и го постигнете!